Списък на параграфи
Докато разговаряхме, видяхме земята на онзи континент. — В твоите очи блесна светлина, душата ти се изпълни с нетърпение и мислейки за онези народи, ми каза: „Възможно ли е от другата страна на морето Христовата благодат да загуби своето въздействие?“.
После си отговори сам: „в Своята безкрайна доброта Христос желае да си служи с послушни инструменти“.
Помогни ми да измоля една нова Петдесетница, която да запали отново земята.
По „пътя на справедливото недоволство“ мнозина си отидоха и продължават да си отиват.
Това е много жалко…, но нека помислим колко възмущение сме предизвикали у хората, изпаднали в духовна или материална нужда!
Христос отново трябва да бъде поставен между бедните и смирените: точно между тях Той се чувства най-добре.
От много години съвсем ясно съм си изградил мнение, което няма да се промени: социалната среда със своята отдалеченост от християнската вяра и морал се нуждае от нов начин на прилагане и разпространяване на вечната евангелска истина — в недрата на същото общество Божиите чеда трябва да блестят със своите добродетели както факлите в тъмнината— „Quasi lucernae lucentes in caliginoso loco“ — „като светило, което свети на тъмно място“.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/surco/46550/ (08.05.2024)