Списък на параграфи

„Това е Моето тяло…“ Исус принесе Себе си в жертва, скрит под вида на хляб. Сега Той е там, присъстващ със своята Плът и Кръв, със своята Душа и Божественост: както в онзи ден, когато св. ап. Тома постави пръста си в пресветите Му рани.

Въпреки това в много случаи ти Го заобикаляш отдалеч, без дори да Му отправиш един кратък поздрав от елементарна учтивост, както би направил с всеки познат, когото срещнеш на улицата.

Твоята вяра е много по-слаба от тази на св. ап. Тома!

Ако бяха затворили някой твой близък приятел, за да освободят теб, не би ли отишъл да го посетиш, за да поговориш малко с него, да му занесеш подарък, приятелска топлина, утеха?… А, ако този разговор със затворника би ти послужил да се избавиш от някое зло и да получиш някое добро…, би ли го пренебрегнал? А, ако вместо за някой твой приятел, се отнасяше за собствения ти баща или брат?

Какво чакаш още?

Христос остана в Светата евхаристия за нас! За да ни държи за ръка, да ни подкрепя, да ни води. А любовта се заплаща единствено с любов.

Как тогава да не прибягваме към Дарохранителницата всеки ден, дори и само за няколко минути, за да Му поднесем нашите поздрави и нашата синовна и братска обич?

Видя ли тази сцена? Някакъв сержант или лейтенант с ограничена власт… Насреща му се задава добре сложен новобранец, несравнимо по-изряден от офицерите. Следва поздрав, чийто отговор не закъснява.

Виж каква разлика! От Дарохранителницата на онази Църква Христос — истински Бог и истински Човек, умрял на Кръста за теб, даващ ти всички блага, от които се нуждаеш — се задава насреща ти. А ти отминаваш, без да се замислиш.

Твоето всекидневно посещение… Не ме учудват думите ти: „Започвам да обичам до полуда светлината на Дарохранител ницата“.

Нека не ти липсват всеки ден едно „Исусе, обичам те!“ и поне едно духовно причастяване, за да обезщетиш Христос за всички осквернения и светотатства, които Той е принуден да търпи, оставайки с нас.

Нима онези, които се обичат, не се поздравяват и не се отнасят сърдечно едни с други? Нека поздравяваме и ние — няколко пъти през деня — Христос, Дева Мария и св. Йосиф, а също и нашия Ангел Пазител.

Поддържай в себе си жарка набожност към нашата небесна Майка. Тя умее да отговаря с нежност на почитанията, които ѝ отправяме.

Освен това, ако всекидневно казваш с дух и вяра и обич Святата броеница, Дева Мария ще поеме задължението да те отведе далеч напред по пътя на своя Син.

Как бихме издържали във всекидневната борба без помощта на нашата небесна Майка? Търсиш ли тази помощ постоянно?

Нашият Ангел Пазител ни съпровожда винаги като свидетел от голям ранг. По време на частния съд на душата ти, той ще напомни за вниманието, което си проявил към нашия Господ през твоя живот. И не само това — когато се почувстваш погубен поради ужасните обвинения на врага, твоят Ангел ще представи тези съкровени пориви — може би забравени и от самия теб — тези прояви на любов, които си посветил на Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.

Затова, никога не забравяй твоя Ангел Пазител и този Божий служител не ще те изостави нито сега, нито в решаващия миг.

Преди когато се причастяваше, ти беше твърде студен: обръщаше твърде малко внимание на нашия Господ: всяка дреболия те разсейваше. Откакто обаче започна да мислиш — в твоя личен разговор с Бога — за присъствието на Ангелите, твоето отношение се промени. „Дано не ме виждат така!“ — повтаряше си наум…

И виж как, със силата на това „какво ще си кажат“ — този път добронамерено — ти напредна в Обичта.

Когато виждаш, че сърцето ти е сухо, без да знаеш какво да кажеш, прибягвай с доверие към св. Дева Мария. Кажи ѝ: О, моя Непорочна Майко, застъпи се за мен!

Ако я призоваваш с вяра, Тя ще ти помогне да вкусиш — сред цялата тази сухота — близостта на Бога.