Списък на параграфи

За теб, който желаеш да си изградиш католически, т.е. вселенски мироглед, преписвам някои характеристики:

- широта на възгледите, енергично и задълбочено изучаване на вечните истини в християнската вяра;

- справедливо и разумно — никога лекомислено — желание за възобновяване на характерната за традиционната мисъл доктрина, във философията и в тълкуването на историята;

- сериозно внимание към насоките на науката и на съвременната мисъл;

- положително и открито отношение към днешното претворяване на социалните структури и житейски модели.

Разбирам те прекрасно, когато ми описваш своя апостолат: „Ще направя три часа молитва с Физиката. Това ще бъде истински щурм, за да падне още една позиция, която се намира на другия край на библиотечната маса…, и Вие вече видяхте това, когато дойдохте тук“.

Спомням си радостта ти, чувайки ме да казвам, че молитвата и работата са свързани.

Учение и труд: неизбежни задължения на всеки християнин; средства за защита от враговете на Църквата и за привличане — с нашия професионален престиж — на онези души, които, макар и добри, се борят сами. Това са най-важните оръжия за онзи, който иска да бъде апостол в света.

Студент: залягай върху твоите книги с дух на апостол, с вътрешното убеждение, че тези дълги часове са — още сега, в този момент — една духовна жертва, поднесена на Бога за човечеството, за твоята родина, за твоята душа.

Ти притежаваш един боен кон, който се нарича учение: хиляди пъти решаваш да използваш добре времето, а въпреки това, всичко те разсейва. Понякога се уморяваш от самия себе си, поради недостатъчната воля, която проявяваш, макар и да започваш всеки ден отначало.

Опита ли да поднесеш на Бог твоето учение за някое конкретно апостолско намерение?

По-лесно е да се безпокоиш за учението, отколкото да се захванеш с него, но е по-малко резултатно.

Ако знаеш, че учението е апостолат, и се задоволяваш да учиш само за да се измъкнеш, очевидно е, че твоят духовен живот не е в ред.

С тази небрежност ти губиш добрия дух и — както стана с онзи работник от притчата, който пресметливо скри получения талант — ако не се поправиш, можеш да развалиш твоето приятелство с Бога, и да затънеш в твоите сметки за един по-лесен живот.

Да учиш, е необходимо…, но не е достатъчно.

Какво добро може да се извлече от онзи, който се стреми само да подхранва своя егоизъм или от онзи, който няма друга цел, освен да си осигури спокойствието още някоя и друга година?

Трябва да учиш…, за да спечелиш света и да го придобиеш за Бога. Нека тогава да вдигнем летвата на нашите усилия, така, че извършената работа да бъде една среща с Господ и да послужи като основа за други — за онези, които ще последват нашия път…

Така учението ще се превърне в молитва.

Лесно е — случваше се и по времето на Исус Христос — да кажеш „не“: да отричаш или да поставяш под съмнение една истина на вярата. Ти, който наричаш себе си християнин, трябва да тръгнеш от „да“.

После чрез учението ще бъдеш способен да изложиш мотивите на твоята сигурност: поради факта, че няма противоречия — и не може да има — между Истината и науката, между Истината и живота.

Каква е ползата от един студент, който не учи?

Когато учението ти се струва много изморително, поднеси това усилие на Христос. Кажи Му, че ще останеш над книгите, защото твоята наука ще бъде оръжието, с което ще се сражаваш срещу враговете Му и чрез което ще спечелиш за Него много души. Бъди сигурен, че твоето учение ще се превърне в молитва.

Даваш ли си сметка какво означава да бъдеш или не, една личност със солидна подготовка? — Колко много души!… В такъв случай нима ще престанеш да учиш и да работиш с усърдие?