Списък на параграфи

Ясни са словата на Светия Дух: „Aure audietis et non intelligetis, et videntes videbitis, et non perspiciebitis“ — „С ушите си чуват и не разбират; с очите си гледат и не виждат“.

Защо се безпокоиш, че някой, който е „видял“ и познал величието на апостолата, не се включва? Моли се спокойно и постоянствай в твоя път. Ако този не се ентусиазира, ще дойдат други.

Понякога те потискат начатъците на обезкуражаването, което убива всичките ти идеали и което с големи усилия успяваш да победиш, казвайки деяния на надеждата. Няма значение: ето удобен момент, за да изпросиш повече благодат от Бога и да продължиш напред! Обнови радостта от борбата, дори и да загубиш една схватка.

Пред една панорама на хора без вяра, без надежда; пред мозъци, които се мъчат, на границата на отчаянието, да открият разумен смисъл на живота, ти откри една цел: Бог! Това откритие ще внесе завинаги в твоето съществуване една нова радост, ще те преобрази и ще ти представя всеки ден една необятност от красоти, непознати досега за теб, които разкриват радостния простор на широкия път, водещ към Бога.

Да се надяваш, не означава да виждаш светлината, а да се довериш със затворени очи на Христос, защото Негова е светлината и Той живее в нея. Той е светлината.

Ти ми каза: „Сега е време за надежда и аз живея от това съкровище. Това не са красиви думи, а действителност“.

Тогава… целият свят, всички човешки ценности, които те привличат с голяма сила — приятелство, изкуство, наука, философия, богословие, спорт, природа, култура, души… — постави всички тези неща в надеждата: в Христовата надежда.

Не се отчайвай, когато забелязваш грешките си. Реагирай!

Безплодието в делата не е последствие толкова от извършените пропуски, колкото от гордостта.

Ако паднеш, изправи се с още по-силна надежда. Единствено себелюбието ни пречи да разберем, че грешката, когато бива поправена, ни помага да се опознаем и да се смирим.

Ти страдаш много, защото си мислиш, че не си на висота. Би искал да направиш нещо повече и с по-голям успех, но често действаш съвсем разсеяно или не си извличаш поука.

„Contra spem, in spem!“ — „Без основание за надежда — с надежда!“ Живей със сигурна надежда, дори и когато е безнадеждно. Закрепи се върху тази здрава скала, която ще те предпази и ще ти даде смелост. Тя е тази чудна богословска добродетел, която ще те подтикне да вървиш напред без страх, че ще надхвърлиш възможностите си и ще ти попречи да спреш на място.

Не ме гледай така! Да, да поддържаш надеждата означава да укрепиш волята.