Списък на параграфи

Не бъди от онези, които като им възложат някаква задача, веднага мислят как да я променят. Бих казал, че те прекаляват с отстояването на своята индивидуалност и предизвикват разделения и разногласия.

Опитът, задълбоченото познаване на света, четенето между редовете, изключителната прозорливост, критичният дух … Всичко това, което в отношенията и в работата те отведе твърде надалеч, чак дотам — да станеш някак циничен. Този „прекален реализъм“ — който е липса на свръхестествен дух — навлиза дори в твоя духовен живот. — Поради липса на простодушие понякога ставаш студен и жесток.

Всъщност ти си едно добро момче, само че се мислиш за Макиавели. — Помни, че в Небето ще влезе онзи, който е честен и добър, а не някакъв малък досаден интригант.

Това твое добро настроение е възхитително. Но да приемаш всичко, всичко на шега, извини ме, означава да преминеш границите. — Истината е съвсем друга: понеже ти липсва воля да изпълниш сериозно твоята част от работата, ти се самооправдаваш, вземайки на подбив другите, които са по-добри от теб.

Не отричам, че си с жив характер. Но безредната разпаленост те кара да се държиш глупаво.

Недей да сееш плевели като онзи, чиято майка казваше за него: „Опитайте да го представите на Вашите приятели и той ще направи така, че те да се скарат с Вас“.