Списък на параграфи

В апостолските начинания трябва да се подчиняваш, без да разглеждаш човешките качества на онзи, който заповядва, нито начина, по който заповядва. Обратното не е добродетел.

Има много кръстове: брилянтени, перлени, изумрудени, емайлирани, от слонова кост…, но също и от дърво, като онзи на нашия Господ. Всички те заслужават еднакво почитание, защото кръстът ни напомня за саможертвата на Бога, станал Човек. — Приложи тази мисъл към твоето послушание, без да забравяш, че Той се остави да бъде разпнат от любов, без колебание, на дървения кръст и върху него придоби нашето Спасение.

Едва след като се подчиниш, което е признак на правота в намерението, направи братското поправяне, съгласно нужните условия и затвърди единството чрез изпълнението на твоя дълг.

Ако някой добър приятел — откровено, с любов, очи в очи — ти посочи нередни страни на твоето поведение, вътре в теб се ражда убеждението, че греши, че не те разбира. С това погрешно мнение, плод на твоята гордост, ти ще си останеш непоправим.

Съжалявам. Липсва ти решението да търсиш светостта.

Ако се гневиш — в някои случаи това е дълг, в други е слабост — нека бъде за кратко време. Освен това, прави го винаги с любов и милосърдие!

Когато трябва да поправиш някого, е нужно да действаш открито и с обич, без да ти липсва една усмивка върху устните, ако е възможно. Никога — или съвсем рядко — изливайки гнева си.

Злословят. След това самите те правят така, че някой да дойде веднага и да ти разкаже с думите: „Говорят, че…“. Коварство? Несъмнено. Но ти не губи мира, защото, ако работиш честно, техният език не ще ти нанесе никаква вреда… Помисли: колко са глупави, колко малко човещина проявяват, каква липса на почтеност към техните събратя… и най-вече към Бога!

Не изпадай и ти в злословие поради криворазбрано право на възражение. Ако се налага да говориш, послужи си с братското поправяне, както съветва Евангелието.