Списък на параграфи

Излишно е да се стремим да се харесваме на всички. Недоволни, протестиращи — такива ще има винаги. Чуй колко добре изразява това народната мъдрост: „Когато на овцете им върви добре, на вълците им върви зле“.

Не те разбират?… Той беше Истината и Светлината, но дори и Неговите не Го разбраха. Както много пъти съм те карал да забележиш, спомни си думите на Христос: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“.

За Божиите чеда противоречията и клеветите са като раните, получени от войниците на бойното поле.

Говорят и злословят против теб… Доброто име — какво значение има то? Във всеки случай, не изпитвай нито срам, нито болка за себе си, а за тях: за онези, които те обиждат.

Понякога не искат да разберат. Приличат на слепци… Друг път обаче ти си този, който не успява да ги убеди. Поправи се!

Не е достатъчно да имаш право. Нужно е повече — да направиш така, че да го зачитат… и другите да желаят да го признаят.

И въпреки всичко, възвестявай истината всеки път, когато е необходимо, без да те спира това „какво ще кажат“.

Ако посещаваш школата на Божествения Учител, не се учудвай, че трябва да се измъчваш и от неразбирането на много, много души, които биха могли да ти окажат голяма помощ, правейки само минималното усилие да те разберат.

Не си го тормозил физически… Но много пъти си го пренебрегвал. Гледал си на него с безразличие, като чужд човек. Малко ли ти се струва това?

Онези, които преследват, без да искат, карат другите да се осветят… Но горко на такива „осветители“!

На земята често ни се отблагодаряват със злословия.

Не можем да скръстим ръце, когато едно незабележимо гонение осъжда Църквата на гладна смърт, изолирайки я от обществения живот и преди всичко възпрепятствайки я да участва в образованието, в културата, в семейния живот.

Тези права не са наши: те са на Бога и Той ги повери на нас християните, за да ги упражняваме.

Лекият ветрец и ураганът не са едно и също нещо. На първия всеки може да устои: това е детска игра, пародия на борба.

Малки проблеми, лишения, малки горчивини… Ти ги понасяше на драго сърце и живееше, изпълнен с радост, мислейки: сега наистина работя за Христос, защото заедно носим кръста!

Бедно мое момче! Връхлетя ураганът и ти почувства едно сътресение, една стихия, способна да изтръгне столетни дървета. И това — отвътре и отвън. Имай упование! Няма да изкорени твоята вяра и твоята любов, нито ще те отклони…, ако ти не се отделяш от „главата“, ако чувстваш единството.