Списък на параграфи

Светът ни очаква. Да! Да обичаме силно този свят, защото Христос ни учи на това: „Sic Deus dilexit mundum…“ — „Бог толкова обикна света…“; и защото светът е мястото на нашата духовна борба — една прекрасна война на братолюбие, чиято цел е всички хора да придобият мира, който Христос дойде да установи.

Христос заради Своето човеколюбие ни е предоставил възможността да завладеем за Него този свят. Той се е задоволил само с това да ни отвори пътя… На нас е поверил по-достъпната и прият на част: дейността и победата.

Светът: „Това си е наша работа!…“. Кажи уверено, вдигайки погледа и челото си към небето, със сигурността на човека, който върви като господар сред своите ниви: „Regnare Christum volumus!“ — „Ние искаме Христос да царува!“ — искаме Той да царува върху тази земя, която Му принадлежи!

Ти ми каза: „Сега е време за надежда и аз живея от това съкровище. Това не са красиви думи, а действителност“.

Тогава… целият свят, всички човешки ценности, които те привличат с голяма сила — приятелство, изкуство, наука, философия, богословие, спорт, природа, култура, души… — постави всички тези неща в надеждата: в Христовата надежда.

Ах, този прелъстителен светски чар, толкова натрапчив. Цветята, които виждаш по своя път те привличат с техните багри и аромати; небесните птици; всички създания…

Бедното ми момче! Това е разбираемо. От друга страна, акo всичко това не те омайваше, каква жертва би поднесъл на Христос?

Твоето християнско призвание изисква да си близо до Бога и в същото време да се занимаваш със земните неща, използвайки ги без привързаност такива, каквито са, така че да можеш да ги поднесеш на Бога.

Не е за вярване, че можем да бъдем толкова щастливи в този свят, в който мнозина живеят тъжно, понеже следват собствения си егоизъм, като че ли всичко свършва тук, долу!

Не бъди като тях…, поправяй се във всеки един момент!

Светът е студен, изглежда дълбоко заспал. Много пъти от твоята обсерватория го съзерцаваш с пламтящ взор. Нека светът се събуди, Господи!

Обуздай нетърпението си със сигурността, че ако съумеем да разпалим добре нашия живот, ще разнесем огън навсякъде… и панорамата ще се промени.

Предаността — да служиш на Бога и на душите, — която винаги изисквам от теб, не се състои в безгрижния ентусиазъм, а във въодушевлението, което се придобива всред хората, като виждаш колко много работа има навсякъде.

Добрият християнин трябва да бъде много човечен. Но не дотам, че да изпадне в дебелащина и неприличие.

Трудно е да бъдем за пример на другите, чрез нашата безшумна работа, чрез точното изпълнение на нашите граждански задължения и същевременно да отстояваме правата си, за да ги поставим в услуга на Църквата и обществото.

Трудно е…, но е много резултатно.

Не е вярно, че между това да бъдеш добър християнин и да служиш вярно на обществото, има противоречие. Няма причина за конфликт между Църквата и държавата в законното упражняване на съответния им авторитет, имайки предвид мисията, която Бог им е поверил.

Лъжат — точно така — лъжат онези, които твърдят обратното. Те са същите, които, прекланяйки се пред една фалшива свобода, биха желали ние християните, безропотно да се върнем в катакомбите.

За да следва стъпките на Христос, днешният апостол не бива да бъде нито реформатор, нито пък да е безучастен към историческата действителност, която го заобикаля… Достатъчно е да действа като първите християни, вдъхвайки нов живот на градската среда.

Ти, който живееш в света, който си един обикновен гражданин, контактуваш с хора, смятани за добри или лоши… Трябва да изпитваш постоянното желание да им дариш радостта, която ти изпитваш, поради факта, че си християнин.

Излиза заповед от император Август, която постановява преброяването на всички жители на Израел. Дева Мария и св. Йосиф отиват по реда си във Витлеем… Не си ли се замислял, че Господ си е послужил със стриктното изпълнение на един закон, за да изпълни предсказанието?

Обичай и спазвай правилата за едно почтено съжителство и не се съмнявай, че твоето безкористно подчинение ще бъде също средството, чрез което другите ще открият християнската честност — плод на Божествената любов — и ще срещнат Бога.