Списък на параграфи

Ред, авторитет, дисциплина… — Много мъже и жени слушат — допускам, че слушат — и се усмихват цинично, под предлог да защитят своята свобода.

Същите тези хора после изискват да уважаваме и дори да се съобразяваме с техните погрешни действия; те не позволяват — какви претенции! — техните мнения да не бъдат — и не трябва да бъдат! — приети от свободната воля на другите.

Авторитетът не се състои в това: онзи, който е по-нависоко да крещи на по-долностоящия, а този от своя страна — на онзи, който е по-ниско.

С тази погрешна представа за авторитет — да оставим настрана очевидната липса на братолюбие и коректност — се постига само това: онзи, който ръководи, се отдалечава от подчинените, защото не им служи; нещо повече — той ги използва!

Неблагоразумни и горделиви се показват всички онези, които злоупотребяват със своето привилегировано положение — което дължат на парите, на семейството, на ранга, на длъжността, на интелекта си — за да унижават по-малко облагодетелстваните.

Снизходителността е правопропорционална на авторитета. Един обикновен съдия трябва да осъди — макар и отчитайки смекчаващи вината обстоятелства — уличения и признал грешката си престъпник. Върховната власт в една държава понякога дава амнистия и помилване. На разкаялата се душа Бог прощава винаги.

Не се обиждай, но често пъти безотговорното поведение разкрива по-скоро липса на здрав разум или възпитание, отколкото недобронамереност. Трябва да изискваме от възпитателите, от ръководителите, да попълнят тези празнини, изпълнявайки отговорно своя дълг.

Трябва да изпиташ себе си…, ако ти също заемаш едно от тези места.

Посредствените хора — посредствени като ум и като християнски дух — с напредването в йерархията се обграждат с глупци: тяхната суетност ги убеждава — погрешно — че така никога не ще загубят властта.

Разумните хора обаче, се обграждат с мъдреци — които прибавят към познанието непорочния живот — и ги правят управници. Тяхното смирение им се отплаща, защото — издигайки другите — растат самите те.

Облечен си във власт, а действаш, съобразявайки се с това, какво ще кажат останалите? Това е безумие! Преди всичко трябва да те интересува какво ще каже Бог; след това — далеч на второ място, а понякога и никак — можеш да вземеш предвид онова, което могат да си помислят другите. „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен: а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен.“