Списък на параграфи
Изглеждаше абсолютно решен…, но когато трябваше да вземе писалката, за да скъса с годеницата си, нерешителността и липсата на смелост надделяха. „Съвсем човешко и разбираемо е“ — отсъди някой. Значи, според някого човешката любов не е включена в онова, което трябва да бъде изоставено, за да следваме Исус Христос напълно, когато Той го поиска.
Това, което е нужно за постигане на щастието, не е лесният начин на живот, а изпълненото с любов сърце.
Трябва да заявим с пълна увереност, че след двадесет века Христовият дух не е загубил Своята изкупителна сила — единствената, която утолява жаждата на човешкото сърце. Постави тази истина в твоето сърце, което — както пише св. Августин — не ще намери покой, докато не го поставиш изцяло в Бога.
Да обичаш, означава да имаш само една мисъл, да живееш за любимото същество, да не принадлежиш на себе си, да бъдеш щастлив от твоята доброволна зависимост, с душа и сърце, от една външна воля…, която в същото време е и твоя.
Все още не обичаш Бога, както скъперникът — своите богатства, както майката — сина си. Все още се безпокоиш твърде много за себе си и за твоите малки „проблеми“! И все пак забелязваш, че Христос е влязъл безвъзвратно в твоя живот…
Е добре, едва щом отговориш напълно на Неговия зов, Той ще присъства неотменно и във всяко твое действие.
Извикай силно към Него, защото това е викът на безумно влюбения: Господи, въпреки, че Те обичам, не ми се доверявай! Вържи ме с всеки изминал ден все повече към Теб!
Знай, че сърцето е създадено, за да обича. Нека тогава поставим нашия Господ Исус Христос в центъра на всяка наша любов. В противен случай, празното сърце си отмъщава и се изпълва с най-отвратителните низости.
Ако думата „любов“ излиза от устата многократно, без да бъде подкрепена от саможертвата, тя започва да уморява околните.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/surco/46426/ (09.05.2024)