Списък на параграфи

Никой на тази земя не е щастлив, докато не реши да бъде такъв. Това е пътят: страдание като християнин, Кръст, Божия воля, обич, щастие тук — долу и после — навеки.

Servite Domino in laetitia!“ — „Служете на Господа с радост!“ Радост, която произлиза от моята Вяра, от моята Надежда и от моята Любов…, която трябва да трае постоянно, защото, както ни уверява Апостолът: „Dominus prope est!“ — „Господ ме следва отблизо!“. Затова ще вървя с Него, напълно сигурен, понеже Господ е мой Отец… и с Неговата помощ ще изпълня любящата Му Воля, дори и това да ми струва много.

Един съвет, който настоятелно ви повтарях: бъдете радостни, винаги радостни. Да бъдат тъжни онези, които не се смятат за Божии чеда.

Бих искал да дам и кожата от гърба си, за да могат моите по-малки събратя да стъпват върху меко, както Вие ни казвате. Тoзи вид саможертва дава толкова радост!

Един друг силно вярващ човек ми писа: „Когато поради известни причини останеш изолиран, тогава се вижда отлично помощта на събратята. Имайки предвид, че сега трябва да понасям всичко „сам“, често си мисля, че ако не беше тази „компания, която си правим от разстояние“ — благословеното Общение на Светците! — не бих могъл да запазя този оптимизъм, който ме изпълва“.

Не забравяй, че понякога е нужно да виждаш усмихнати лица около себе си.

„Не е за вярване, че сте толкова изпълнени с радост“ — чух да се коментира.

Много е стар дяволският стремеж на Христовите врагове, непрестанно мърморещи, че богопосветените лица „са намръщени“. За жалост, някои от онези, които искат да бъдат „добри“, дават повод за подобни критики със своята „тъжна добродетелност“.

Благодарим Ти Господи, че направи нашия живот щастлив и радостен, за да изтрием тази фалшива карикатура. Нека не забравяме това.

Никой да не чете по лицето ти тъга или мъка, докато принасяш твоята жертва. Божиите чеда трябва винаги да бъдат сеячи на мир и радост.

Радостта на мъжа или на жената, отдадени на Бога, трябва да прелива извън тях — ведра, заразителна, притегателна… С две думи: трябва да бъде толкова свръхестествена, толкова увлекателна и така естествена, че да кара другите да се втурнат по пътя на Христос.

Дали съм доволен? — въпросът ме накара да се замисля. Не са открити още думите, с които да изра зя всичко онова, което изпитвам — в сърцето и в разума — знаейки, че съм Божие чедо.

Рождество Христово. Пишеш ми: „Също като Дева Мария и св. Йосиф в свято очакване и аз чакам с нетърпение Младенеца. Колко щастлив бих бил във Витлеем! Чувствам, че бих избухнал в неудържима радост. Ех, искам да се родя отново с Него…“.

Дано Небето да изпълни това твое желание!

Благородно решение: да направиш по-приятен и по-лек земния път на хората около теб, защото животът бездруго поднася достатъчно горчивини.

Мнозина се чувстват нещастни точно защото имат в излишък от всичко. Християните, ако наистина се държат като Божии чеда, ще изпитат несгоди, жега, труд, мраз… Но никога няма да им липсва радостта, защото всичко, което се случва в техния живот е решено или позволено от Бог, който е източникът на истинското щастие.

Пред една панорама на хора без вяра, без надежда; пред мозъци, които се мъчат, на границата на отчаянието, да открият разумен смисъл на живота, ти откри една цел: Бог! Това откритие ще внесе завинаги в твоето съществуване една нова радост, ще те преобрази и ще ти представя всеки ден една необятност от красоти, непознати досега за теб, които разкриват радостния простор на широкия път, водещ към Бога.

Твоето земно щастие се състои в това да постоянстваш във вярата, в моралния начин на живот и в пътя, който Бог ти е начертал.

Благодари на Бога за това, че те е дарил с една дълбока и безшумна радост.

С Бога, мислех си, всеки ден ми изглежда по-привлекателен от другия. Животът ми върви „на отрязъци“. Един ден разглеждам величието на един детайл; друг ден откривам панорама, която преди не съм забелязал… Оттук нататък не зная какво ще се случи с течение на времето.

Освен това разбрах, че Той ме уверява: „Всеки ден твоята радост ще бъде по-голяма, защото ще навлизаш все повече в дивното приключение, в голямата „бъркотия“, в която те поставих. И ще се убедиш, че няма да те изоставя“.

Радостта е резултат от положения труд. С всеки кръг на колелото тя се усилва повече.

Каква неугасваща радост ти носи твоето „отдаване на Бога“!… И какво желание, какво нетърпение трябва да имаш, за да приобщиш всички към твоята радост!

Преглътни с усмивка всичко онова, което те измъчва от любов към Бога.

Оптимизъм? Винаги! Дори и когато изглежда, че нещата вървят зле: може би точно това е моментът да запееш Gloria — Слава, защото ти прибягна към Бога, а от Него не може да ти дойде друго освен добро.

Да се надяваш, не означава да виждаш светлината, а да се довериш със затворени очи на Христос, защото Негова е светлината и Той живее в нея. Той е светлината.

Дълг на всеки християнин е да носи мира и щастието в различните краища на света, чрез един кръстоносен поход на твърдост и радост, който ще трогне и най-студените и покварени сърца и ще ги въздигне към Бога.

Ако отсечеш още в корен признаци на завист и се зарадваш от успехите на другите, няма да загубиш радостта.