Списък на параграфи

Онзи твой познат — много интелигентна, заможна, порядъчна личност — казваше: „Да спазваме Закона, но с мярка, без прекалености, само в рамките на нашите възможности“. И прибавяше: „Да вършиш грях? Не! Но не и да се отдадеш изцяло (на Бога)“.

Действително предизвикват съжаление тези клети хора — пресметливи и неспособни да се пожертват, да се посветят на един благороден идеал.

Понякога, заставайки пред тези заспали души, ми идва налудничавото желание да викам, да ги разтърся, да ги накарам да реагират, за да излязат от ужасното вцепенение, което ги е обхванало. Толкова е печално да ги гледаш как се движат, почуквайки слепешката, без да могат да открият пътя!

Колко добре разбирам плача на Исус за Йерусалим, плод на Неговото истинско човеколюбие.

На думи ти си голям християнин. Университетската среда ти допада… Жалко, че Светата литургия не е по пладне, а лекциите следобед, за да учиш след вечеря, изпивайки една — две чашки коняк! Тази твоя „християнска вяра“ не отговаря на истинската: остава си една светска изтънченост.

Не разбираш ли, че не е възможно да се разсъждава така на твоята възраст? Излез от твоето лентяйство, от твоя егоизъм. Приспособи се към изискванията на другите, към заобикалящата те действителност. Само тогава ще живееш като един истински християнин.

Избягвай тази голяма опасност: да се задоволяваш да живееш — или да мислиш, че трябва да живееш — като „добро дете“, което живее в красиво подреден дом, без проблеми, познавайки само щастието.

Това е карикатура на къщата в Назарет: Христос именно защото носеше щастието и реда излезе, за да раздава тези съкровища на хората от всички времена.