Списък на параграфи

Християнският оптимизъм

Понякога може да бъдете изкушени да си помислите, че всичко това е много хубаво – подобно на една наша неосъществима мечта. Говорих ви вече за обновяване на вярата и надеждата; че трябва да бъдете решителни и твърдо убедени, че тези наши блянове дори ще се преизпълнят чрез Божите чудеса. Обаче е крайно необходимо да стъпим наистина здраво върху християнската добродетел на надеждата.

Нека не привикваме към чудесата, които стават пред нас, към това изключително чудно събитие – Господ всеки ден да слиза в ръцете на свещеника. Исус иска за сме будни, та непрестанно да се убеждаваме във великата Му мощ и да чуваме отново и отново обещанието Му: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“²⁹; ще направя трудът ви да бъде резултатен и да привличате душите към Бог. Трябва, значи, да повярваме на тези думи на Господ и да се качим на лодката, да хванем веслата, да вдигнем платната и да навлезем в човешкото море, което Христос ни дава като наследство. „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.“³⁰

Това апостолско усърдие, което Христос е вложил в сърцето ни, не бива да се изчерпва – угасва – заради някакво фалшиво смирение. Истина е, че ние вървим със своята окаяност, но също така е истина, че Господ има това предвид. От Неговия милосърден поглед не убягва, че ние, хората, сме ограничени създания, имаме слабости, недостатъци, имаме склонност към греха. Обаче Той ни заповядва да се борим, да признаем недъзите си, ала не за да се уплашим, а за да се покаем и да изявим желание да станем по-добри.

Освен това нека винаги да помним, че сме само Негови инструменти: „Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте“³¹. Учението, посланието, което трябва да разпространяваме, има в себе си безкрайна плодовитост, ала тя не се дължи на нас, а на Христос. Сам Бог се е заел да осъществи спасителното дело – да изкупи света.

Значи трябва да вярваме - без да се поддаваме на униние, без да си правим дребни човешки сметки. За да преодолеем препятствията, трябва здраво да заработим, направо да потънем в работата, така че самото усилие да ни открие нови пътища за постигане на целта. Има една панацея за справяне с трудностите: лична святост и предаване на делото в ръцете на Господ.

Да бъдем свети значи да живеем, както е определил нашият Небесен отец. Ще ми кажете, че е трудно. Да, това е твърде висок идеал. Но същевременно е съвсем близо – на една ръка разстояние. Когато човек се разболее, се случва да не се намери необходимото лекарство. При свръхестествените неща не е така. Лекарството е винаги наблизо – това е Исус Христос, присъстващ в светата Евхаристия, Който освен това ни дава Своята благодат и в другите тайнства, които е установил.

Нека повторим с думи и с дела: Господи, уповавам се на Теб, стигат ми Твоето обичайно провидение, Твоята всекидневна помощ. Няма нужда да искаме от Бог големи чудеса. Вместо това нека Го молим да увеличи нашата вяра, да просветли нашия разум, да укрепи нашата воля. Исус е винаги до нас и е винаги неизменен.

В началото на проповедта си ви предупредих да се пазите от лъжливо богоуподобяване (обожение,б.ред.). Не се смущавайте да се видите такива, каквито сте – от пръст. Не се притеснявайте. Защото вие и аз сме деца на Бог – това е доброто богоуподобяване. Избрани сме по Божи призив още от вечността: Бог „ни избра чрез Него (Христос – б. пр.), преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него“³². Ние, които сме основно Божи, които въпреки нашата лична нищожност сме инструменти в Неговите ръце, ще бъдем полезни, ако не забравяме за своите слабости. Изкушенията определят размера на личната ни слабост.

Ако почувствате, че отпадате, ако си дадете сметка – може би по особено болезнен начин – за своята малкост, значи е време да се оставите покорно в ръцете на Бог. Разказват, че веднъж пред Александър Велики се изправил просяк и го помолил за милостиня. Императорът спрял и наредил да го направят владетел на пет града. Беднякът се смутил и изумен възкликнал: Ама аз не искам толкова много! А Александър отвърнал: Ти помоли съобразно с твоето положение; аз ти давам съобразно с това, което съм аз!

Дори в моментите, когато с огорчение установяваме своята ограниченост, можем и трябва да обърнем поглед към Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, тъй като знаем, че участваме в Божия живот. Няма причина, която да ни накара да гледаме назад³³. Господ е винаги до нас. Трябва да бъдем верни, предани, да изпълняваме нашите задължения, като откриваме в Христос любовта и стимула, които да ни помагат да разбираме чуждите заблуди и да поправяме собствените си грешки. По този начин всичката тази отпадналост – твоята, моята, тази на всички хора – ще се превърне в основа на Христовото царство.

Нека признаем своите недъзи, но и Божията сила. Оптимизмът, радостта, твърдата увереност, че Господ иска да си служи с нас, трябва да са в основата на християнския живот. Ако се чувстваме като част от тази свята Църква, ако приемаме за своя опора твърдата скала на Петър и действието на Свети Дух, тогава ще се впуснем да изпълняваме дребното си неизменно задължение – всеки ден да хвърляме по няколко семена. И урожаят ще препълни хамбарите.