Списък на параграфи

Родителите възпитават главно с поведението си. Синовете и дъщерите очакват от баща си или от майка си не само по-обширни познания от своите или съвети – повече или по-малко удачни, а нещо много по-възвишено: свидетелство за стойността и смисъла на живота, въплътено в начина на съществуване, утвърждавано при различните обстоятелства и случаи от всекидневието.

Ако трябваше да дам един съвет на родителите, бих дал този: нека децата ви виждат – а те го виждат от малки и не си въобразявайте, че не го преценяват – че се стараете да живеете според вярата си, че Бог не е само на устните ви, но и в делата ви; че се опитвате да бъдете искрени и верни един на друг, че вие се обичате и че тях обичате истински.

Така най-добре ще съдействате те да станат истински християни – личностно изградени мъже и жени, способни да посрещат спокойно различните ситуации, които животът им отреди, да служат на своите съграждани и да допринасят за решаването на големите проблеми на човечеството, да дават след време свидетелство за Христос независимо от мястото си в обществото.

Научете се да чувате децата си, отделяйте им от вашето време, покажете, че им имате доверие – вярвайте им, макар и да ви лъжат понякога. Не се плашете от тяхното непослушание – и вие на тяхната възраст сте били повече или по-малко непослушни. Досещайте се за желанията им, още преди да са ви ги казали. И се молете за тях. И те ще се обръщат към вас, към родителите си, без притеснение – това е сигурно, ако наистина действате по такъв християнски начин – вместо да търсят отговори на своето нормално любопитство от лошо възпитани и брутални приятелчета. На вашето доверие, на вашето приятелско отношение към децата ви ще бъде отговорено с тяхната откровеност - а това представлява всъщност семейният мир, християнският живот, въпреки че няма да липсват и незначителни кавги и неразбирателства.

„Как да опиша – се пита един раннохристиянски автор – щастието на тази венчаваща се двойка, която Църквата съединява, съвместното отдаване утвърждава, благословията подпечатва, ангелите тържествено известяват, а Бог Отец приема като едно съвсем сериозно дело?... Двамата съпрузи са като братя, раби един на друг, без да има никакво разединение помежду им – нито в плътта, нито в духа. Защото наистина са двама в една плът, а където е една само плът, следва да има един само дух... Като гледа такива семейни двойки, Христос се радва и им праща Своя мир; където са двама, там е и Той, а където е Той, не може да съществува нищо лошо”.¹⁰

Ала ако Йосиф се научи от Исус да живее по божествен начин, аз бих се осмелил да отбележа, че в човешки план това беше той, който научи Сина Божи на много неща. На мен не ми харесва названието, с което понякога се говори за светеца – „баща на книга“(също мнимия баща,б.ред.). То поражда опасността да си помислим, че отношенията между Йосиф и Исус са били хладни и повърхностни. Вярно е, че нашата вяра категорично заявява, че той не е баща по плът, обаче това не е единственият начин да си баща.

„На Йосиф не само му се дължи званието „баща” – четем в една проповед на свети Августин – но и той го заслужава по-много от всеки друг.” А после добавя: „Как беше баща? Беше толкова по-вдълбочено баща, колкото по-целомъдрено беше неговото бащинство. Някои мислеха, че той е баща на нашия Господ Исус Христос по същия начин, по който са другите - бащи по плът, понеже не можеха да приемат децата си единствено като плод на своите чувства. Затова свети Лука казва: мислеха, че е баща на Исус. Защо казва, че само са мислели? Понеже човешката мисъл и съждения се отнасят само към онова, което обикновено се случва между хората. А Господ не се роди от семето на Йосиф. Обаче заради благочестието и любовта на Йосиф му се роди Син от Дева Мария, Който беше Божи син.”²⁴

Йосиф обичаше Исус както баща обича сина си, и полагаше грижи за Него, давайки Му най-доброто, което имаше. Грижейки се за Детето – както му беше заповядано, той Му предаде своя занаят, направи Го дърводелец. Затова жителите на Назарет говореха за Исус, като го наричаха без изключение „дърводелецът”²⁵ и „на дърводелеца син”²⁶. Исус работеше заедно с Йосиф в работилницата му. Какъв ли е бил Йосиф, как ли е действала в него Божията благодат, та да бъде способен да изпълни докрай задачата да се грижи за човешкото израстване на Божия син?

Понеже Исус навярно е приличал на Йосиф – в чертите на характера, в маниера на работа, в начина на говорене. В реализма на Исус, в Неговата наблюдателност, в начина Му да сяда на масата и да преломява хляба, в избора Му да излага учението съвсем конкретно, използвайки примери от всекидневния живот, се отразяват детството и младостта на Исус, следователно и отношенията Му с Йосиф.

Не е възможно да не си дадем сметка за възвишеността на тази тайна. Исус, Който е човек, Който говори с изговора на една област в Израел, Който прилича на един дърводелец на име Йосиф - Той е Синът Божи. Че кой може да учи на нещо Бог? Обаче Той е наистина човек и живее съвсем нормално – първо като дете, после като момче, което помага в работилницата на Йосиф, накрая като зрял мъж в разцвета на силите. „Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.”²⁷