Списък на параграфи

Божия сила и човешка слабост

„Ръката на Господа не се е скъсила“¹². Бог и днес е все така могъщ, както през други епохи. И любовта Му към хората е все така силна. Нашата вяра ни учи, че цялото творение, движението на земята и на звездите, правилните деяния на създанията и всичко положително в хода на историята – с една дума всичко, идва от Бог и води към Бог.

Действието на Свети Дух може да мине незабелязано, понеже Бог не ни запознава с плановете Си и понеже човешкият грях замъглява и скрива Божите дарове. Обаче вярата ни припомня, че Господ постоянно действа – Той е Този, Който ни е създал и поддържа нашето съществуване, Който чрез Своята благодат води цялото творение към славната свобода на Божите деца¹³.

Затова християнската традиция е посочила как трябва да се отнасяме към Свети Дух само с една дума: послушание. Да бъдем възприемчиви към онова, което Божият Дух върши около нас и в самите нас; към харизмите, които дарява; към движенията (съществуващи в Църквата,б.ред) и институциите, които подбужда; към чувствата и решенията, които събужда в нашето сърце. Свети Дух осъществява в света Божите дела. Той е – както се казва в литургичния химн – Разпоредител на благодати, Светлина в сърцата, Гост на душата, Почивка в работата, Утешение в плача. Без Неговата помощ у човека няма нищо невинно и стойностно, защото Той измива нечистото, изцерява болното, възпламенява студеното, изправя кривото, Той води хората към пристана на спасението и на вечното блаженство¹⁴.

Но нашата вяра в Свети Дух следва да бъде пълна и всеобхватна. Това не е някаква смътна вяра, че Той се намира в света, а признателно приемане на знаците и на реалностите, с които е пожелал да свърже по особен начин Своята сила. Когато дойде Духът на истината – казва Исус – „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести“¹⁵. Свети Дух е Духът, изпратен от Христос, за да извърши в нас освещаването, което Синът Божи заслужи на земята за нас.

И затова не може да има вяра в Свети Дух, ако липсва вяра в Христос, в учението на Христос, в тайнствата на Христос, в Църквата на Христос. И този, който не обича Църквата, който й няма доверие, на когото му харесва само да сочи недостатъците и ограничеността на нейните представители, който я съди отвънка и е неспособен да се чувства нейно дете, той не действа според християнската вяра и не вярва истински в Свети Дух. Сега се замислям колко изключително важно и изобилно ще да е действието на Божествения Утешител, когато свещеникът подновява жертвата на Голгота, служейки литургия на олтара.

Да общуваме със Свети Дух

Да живеем според Свети Дух, значи да живеем с вяра, надежда и любов; значи да се оставим Бог да ни овладее и издъно да промени нашите сърца, да ги направи по Своята мярка. Не можем да импровизираме зрял, дълбок и силен християнски живот. Той е плод на умножаването на Божията благодат в нас. В „Деяния на апостолите“ състоянието на първата християнска общност се описва с кратка, но пълна със смисъл фраза: „И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“²⁵.

Ето как са живели първите християни и как трябва да живеем ние. Нашето поведение трябва да установи най-дълбоките си основи върху размишляването на вероучението и неговото усвояване; върху срещата с Христос в Евхаристията; върху личното общуване лице в лице с Бог, а не върху безличната молитва. Ако това го няма, може и да има ерудирани размишления, повече или по-малко активна дейност, набожности и молитвени практики. Но няма да го има истинския християнски живот, защото ще липсва единението с Христос и действеното лично участие в Божието спасително дело.

Това учение се отнася за всеки християнин, понеже всички сме еднакво призвани към святост. Няма християнин втора категория, който е длъжен да практикува само някаква опростена версия на Евангелието. Всички сме получили едно кръщение и макар да съществува голямо разнообразие от дарби и жизнени обстоятелства, един е Духът, Който разпределя Божите дарове, една е вярата, една е надеждата, една е любовта²⁶.

Затова можем да сметнем като отправен към нас въпроса на апостола: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“²⁷. И да го възприемем като покана за по-лично и пряко общуване с Бог. За нещастие Утешителят е за някои християни Великият непознат. Той е име, което се произнася, обаче не е Някой - не е от Трите лица на единия Бог - с Когото да се говори и от Когото да се живее.

Нужно е обратното – да се обръщаме към Него с ревностна простота и доверие, както ни учи Църквата в литургията. Тогава ще опознаем повече нашия Господ и същевременно ще си дадем по-добра сметка за огромния дар, благодарение на който се наричаме християни. Ще осъзнаем цялото величие и цялото значение на това богоуподобяване, на това съучастие в Божия живот, за което вече ви говорих.

Защото „Свети Дух не е художник, Който рисува в нас божествената същност, сякаш Той й е чужд; не по този начин Той ни води към оприличаването с Бог. Той самият е Бог и произхожда от Бог. Отпечатва се в сърцата, които Го приемат, като печат върху восък и така, предавайки Себе си и чрез приликата възстановява естеството съгласно красотата на Божия образец и възвръща на човека Божия образ“²⁸.

За да очертаем макар и в общи линии един начин на живот, който да ни подбужда да общуваме със Свети Дух, а заедно с Него и с Отец, и със Сина – и да сме близко до Утешителя, следва да обърнем внимание на три основни неща: отново посочвам послушание, молитвен живот и единение с кръста.

На първо място е послушанието, защото Свети Дух е Този, Който със Своите внушения придава свръхествен оттенък на нашите мисли, желания и дела. Той ни подбужда да се присъединим към Христово учение и да го усвоим в дълбочина; Той ни осветлява, за да осъзнаем нашето лично призвание и дава сили, за да осъществим всичко, което Бог очаква от нас. Ако сме послушни на Свети Дух, ще придобиваме все повече Христов образ и така ще се доближаваме все по-близо до Бог Отец. „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“²⁹.

Ако позволим да бъдем водени от този жизнен принцип вътре в нас, който е Свети Дух, то нашата духовна жизненост ще се разраства и ще се оставим спонтанно и доверчиво в ръцете на нашия Бог Отец– подобно на дете, което се хвърля в прегръдките на баща си. „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“³⁰ – казва Господ. Това е добре познатият и винаги актуален духовен път на детството, който не е следствие от мекушавост или от липса на човешка зрялост. Това е свръхестествена зрялост, която ни кара да се потопим в чудесата на Божията любов, да признаем своята незначителност и изцяло да отъждествим нашата воля с тази на Бог.