Списък на параграфи

Вяра и разум

Животът в молитва и покаяние и съзнанието, че сме Божи деца, ни променят в благочестиви (набожни) християни, подобни на малки деца пред Бог. Благочестието (пиететът,смирената и възторжена почит,б.ред))е добродетелта на синовете. А за да може синът да се отпусне с доверие в бащините обятия, той трябва да бъде и да се чувства малък, безпомощен. Често съм размишлявал за този живот на духовно детство. Той не отрича мъжеството, тъй като изисква силна воля, калена зрялост, твърд, но открит характер.

Благочестиви като деца, да. Но да не бъдем невежи - всеки трябва да се старае според силите си в сериозното, научно изучаване на вярата, което е богословието. Така че да имаме набожността на децата и стабилното знание на богословите.

Стремежът да придобием това богословско знание – доброто и крепко християнско вероучение – е продиктувано на първо място от желанието по-добре да опознаем и обичаме Бог. Също така той е следствие от влечението на вярната душа да открие дълбокия смисъл на този свят – дело на Създателя. Периодично някои се опитват да възкресят предполагаемото противопоставяне между вярата и знанието, между човешкия разум и Божието откровение. Такова противопоставяне може да се появи - и то привидно – когато не се разбира действителното естество на въпроса.

Щом като светът е излязъл изпод ръцете на Бог, щом Той е създал човека по Свой образ и подобие⁴⁷ и му е дал лъч от Своята светлина, то човешкият разум – макар и да му коства тежък труд – трябва да открива навсякъде божествения смисъл, който напълно естествено притежават всички неща, а със светлината на вярата да откроява и свръхестествения им смисъл – резултат от издигането ни в благодатно състояние. Не бива да се страхуваме от науката, защото всяко изследване – ако е наистина научно – води до истината. А Христос каза: „Аз съм истината”⁴⁸.

Християнинът трябва да бъде жаден за знания. От овладяването на най-отвлечените знания до овладяването на занаятчийската сръчност – всичко може и трябва да води до Бог. Понеже няма човешко занимание, което да не е освещаващо, което да не е средство за собственото ни освещаване и възможност да участваме с Бог в освещаването на хората, които ни заобикалят. Светлината на последователите на Исус Христос не бива да гори в дъното на долината, а да свети на върха на планината, та „да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”⁴⁹.

Да работиш по такъв начин – това е молитва. Да се учиш така – това е молитва. Да изследваш така – това е молитва. Винаги е така – всичко е молитва, всичко може и трябва да ни води към Бог, да подхранва от сутрин до вечер постоянната ни връзка с Него. Всяка почтена работа може да бъде молитва. А всяка работа, която е молитва, е апостолат. И така душата крепне, водейки обикновен и интензивен живот.

Няма нещо, което да не влиза в обсега на Христовото действие. Ако говорим богословски задълбочено, т.е. ако не се ограничим до една повърхностна класификация, а подходим сериозно, не би могло да се каже, че има неща – добри, благородни, а може и неутрални, които да са преобладаващо светски, след като божието Слово се установи между човешките синове, след като бе жадно и гладно, след като се труди със собствените Си ръце, след като позна приятелството и послушанието, изживя болката и смъртта. Понеже в Христос „благоволи Отец да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му”³¹.

Трябва да обичаме света, работата, човешката действителност, защото светът е добър. Грехът на Адам повреди божествената хармония на сътвореното, но Бог Отец изпрати Своя Единороден син да възстанови разбирателството. Та ние, приели духа на осиновението, да можем да освободим творението от безпорядъка, да помирим с Бог всичко съществуващо.

Всеки човешки живот е неповторим, резултат на едно уникално призвание, което трябва да се живее ревностно, въплъщавайки в него духа на Христос. И по този път, живеейки сред нам подобните по християнски, по един непривиден , но отговарящ на вярата начин, ще бъдем Христовото присъствие сред хората.

Христос – на върха на всички човешки дейности

Това е напълно осъществимо, не е невъзможна мечта. Само ако ние, хората, се решихме да приютим в сърцата си Божията любов!... Христос, нашият Господ, бе разпънат и от висотата на кръста изкупи света, възстановявайки мира между Бог и хората. Исус Христос казва на всички: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“³⁷; ако вие Ме поставяте на върха на всички свои земни дейности, изпълнявайки винаги своите задължения и бидейки Мои свидетели както в това, което изглежда важно, така и в онова, което изглежда маловажно, „всички ще привлека към Себе Си“. И царството Ми сред вас ще стане действителност!

Христос, нашият Господ, продължава упорито сеитбата за спасение на хората и на цялото творение, изобщо на нашия свят, който е добър, понеже е създаден добър от ръцете на Бог. Оскърблението, нанесено от Адам, грехът на човешката горделивост, ето кое разруши божествената хармония на сътвореното.

Но Бог Отец, когато се изпълниха времената, изпрати Своя Единороден Син - Който под действието на Свети Дух се въплъти у Мария, винаги Дева - за да възстанови мира и изкупвайки греха на човека, „да получим осиновението“³⁸ – да станем Божи деца, способни да бъдем приятели на Бог. Та по този начин на новия човек, на този нов род Божи деца³⁹ да бъде вменено да освободи цялата вселена от безпорядъка, да съедини всички неща в Христос⁴⁰, Който ги е примирил с Бог⁴¹.

Към това сме призвани ние, християните, това е нашата апостолска задача и такъв стремеж трябва да бушува в душата ни - да направим царството Христово реалност, да няма повече омраза и жестокости, да излеем върху земята силния и омиротворяващ балсам на любовта. Нека помолим днес нашия Цар да ни стори смирени и пламенни участници в Божия план да се обедини това, което беше счупено, да се спаси загубеното, да се възобнови ред там, където човекът го наруши, да се упъти по правия път обърканият, да се възстанови сговорът в цялото творение.

Да прегърнеш християнската вяра, значи да се нагърбиш да продължиш мисията на Исус сред хората. Ние трябва да бъдем – всеки от нас – един друг Христос, самият Христос. Само така ще можем да се заемем с това велико, необятно и нескончаемо начинание – да освещаваме отвътре всички преходни структури, като им привнасяме закваската на изкуплението.

Никога не говоря за политика. Не смятам, че мисията на християните на земята е да създадат религиозно политическо движение – това би било лудост, дори то да има доброто намерение да вдъхне Христов дух на всички човешки дейности. Това, което трябва да направим, е да сложим в сърцето на Бог сърцето на всеки човек, какъвто и да е той. Да се стараем да говорим на всеки християнин, та там, където се намира – в условия, които не зависят само от положението му в Църквата или в обществото, а и от променящите се исторически обстоятелства – да може с примера и със словата си да дава свидетелство за вярата, която изповядва.

Християнинът е пълноправен член на човешкия род. Ако приеме в сърцето си да заживее Христос, да царува Христос, във всички свои човешки занимания той ще открива ясно изразена спасителната плодотворност на Господ. Без значение е дали това занимание е престижно или неподходящо – както се казва. Защото това, което е престижно за хората, може да е скромно в очите на Бога и това, което наричаме неподходящо или срамно, може да се окаже връх за християнина, връх в светостта и в служението.