Списък на параграфи

Исус казва „Не!” на дявола, на принца на мрака. И веднага се появява светлина. „Тогава дяволът Го остави, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха”³². Исус издържа изпитанието. И това действително е изпитание, понеже – както пише свети Амвросий – „Той не действаше като Бог, използвайки мощта Си (че то тогава за какво щеше да ни служи примерът Му), а използва - като човек – възможностите, с които разполагат и хората”³³.

Демонът цитира Стария завет с нечисти намерения: „(Господ) ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазят във всички твои пътища”³⁴. Ала Исус, като се отказва да изкуши Своя Отец, възвръща истинския смисъл на тези библейски думи. И като награда за Неговата вярност – когато му идва времето – вестоносците на Бог Отец идват, за да Му служат.

Заслужава да обърнем внимание на метода, който Сатаната използва спрямо нашия Господ Исус Христос – той се позовава на текстове от свещените книги, изопачавайки богохулно техния смисъл. Исус не се оставя да бъде измамен. Словото, станало плът, познава много добре Словото Божие, написано за спасение на хората, а не за тяхно объркване и осъждане. В заключение можем да кажем, че този, който е свързан с Исус Христос чрез любовта, никога няма да се остави да бъде заблуден от лукави манипулации на Светото писание. Той знае, че обичайно дело на дявола е да пробва да обърка християнската съвест, употребявайки лъжовно думите, използвани от Вечната мъдрост, като се опитва да обърне светлината в мрак.

Нека се спрем за малко върху участието на ангелите в живота на Исус, тъй като така ще разберем по-добре ролята им – мисията на ангелите – в живота на всеки от нас. Християнската традиция описва ангелите пазители като верни приятели, придадени от Бог до всеки човек, за да го съпровождат по жизнения път. И затова Църквата ни приканва да общуваме с тях и при нужда да се обръщаме към тях.

Като ни кара да размишляваме върху тези епизоди от живота на Христос, Църквата ни напомня, че и по време на Великите пости – когато осъзнаваме, че сме грешници пълни със слабости, нуждаещи се от пречистване – има място за радост. Понеже Великите пости са също така и време на утвърждаване и духовна радост. Ние трябва да се изпълним с твърдост, защото благодатта на Господ няма да ни липсва, защото Бог ще бъде до нас и ще изпрати ангелите Си да бъдат наши другари и благоразумни съветници по дългия път, сътрудници в нашите начинания. „Ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си”³⁵.

Трябва да умеем да общуваме с ангелите. Да се обърнем към тях сега, да кажем на своя ангел пазител, че духовните води на Великите пости не са се оттекли през душата ни, а са проникнали надълбоко, понеже сърцето ни е съкрушено. Нека ги помолим да поднесат на Господ тази добра воля, която благодатта е направила да израсне от нашата окаяност – все едно лилия, появила се на торище. „Свети ангели, пазители наши, защитавайте ни в битката, за да не погинем на Страшния съд”³⁶.

Божи ангели

„Имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло“⁵⁶. Нека бъдем хора на мира, хора на справедливостта, нека вършим добро и Господ за нас няма да бъде Съдия, а приятел, брат, любов.

Нека Божите ангели ни съпровождат в този наш земен – радостен! – път. „Преди раждането на нашия Изкупител – пише свети Григорий Велики – ние се бяхме лишили от дружбата с ангелите. Първородният грях и нашите всекидневни грехове ни бяха отдалечили от тяхната искряща чистота... Но от момента, в който ние признахме нашия Цар, ангелите ни признаха за свои съграждани.

И тъй като Царят на небесата пожела да приеме нашата плът, ангелите вече не бягат от нашата окаяност. Те не се осмеляват да смятат за по-низше от своето естеството, което обожават и което е въздигнато над тяхното в лицето на Царя на небесата; и вече не смятат за неприлично да приемат човека за съпътник“⁵⁷.

Мария, свята майка на нашия Цар, царица на сърцето ни, се грижи за нас както само тя умее да го прави. Майко състрадателно, Престоле на благодатта, молим те, научи ни да редим стъпка по стъпка в нашия живот и в живота на околните простата поема на братолюбието, което да изпълва нашето съществуване като мирна река⁵⁸. Защото ти си неизчерпаемо море от благодат: „всички реки текат в морето, но морето се не препълня“⁵⁹.