Списък на параграфи

Изпитвай себе си — бавно и без да се самозалъгваш. — Не е ли вярно, че твоето наглед безпричинно лошо настроение и посърналост идват от това, че не се решаваш да скъсаш невидимите и все пак съвсем осезаеми примки, с които плътската похот потайно те е оплела за твоя погибел?

Твоят личен опит и споменът за неприятностите, за безпокойствата и за огорченията ти помагат да се убедиш колко истинни са Христовите думи: „Никой не може да служи на двама господари!“.

Да, ти ми казваше, че обичаш. — Добре, но колко обичаш? Обичаш ли, колкото скъперникът обича златото, майката — детето си, властолюбивият — почестите, или блудникът — своето удоволствие? — Не обичаш ли толкова? — Тогава ти не обичаш.

Ти осъзнаваш, че пътят ти е неясен. — Въпреки това продължаваш да вървиш в тъмнина, защото не следваш отблизо Христос. — Какво чакаш, за да вземеш единствено правилното решение?

Защо не отдадеш живота си в служба на Бога веднъж завинаги, но още сега?

Всичко това — твоят идеал, твоето призвание — е едно… безумие. И другите — твоите приятели, твоите братя — безумци. Не си ли чувал този глас понякога вътре в себе си? Отговори решително, че благодариш на Бога за честта да принадлежиш към „дома на безумните“!

Непоколебим! Ето какъв трябва да бъдеш. — Ако чуждите или собствени слабости те карат да се разколебаваш в своето постоянство, ще трябва да си създам една тъжна представа за твоя идеал.

Реши се веднъж завинаги!