Списък на параграфи

Твоите молитвени слова бяха: „Господи, изцяло имам доверие в Теб… но Ти недей много да ми вярваш… Оставям се в Твоите ръце. В тях аз поставям това, което притежавам — моята слабост“. — Каква хубава молитва!

Святата невъзмутимост е характерна за онези, които следват пътя на „духовното детство“. Едно дете не се смущава от нищо. — То не се опитва да скрие своите недостатъци дори когато всички го гледат.

Тази невъзмутимост, пренесена в духовния живот, ни кара да разсъждаваме така: похвали — презрения, възхищение — присмех, почести — безчестие, здраве — болест, богатство — бедност, красота — грозота.

Добре — и какво от това?

Служи вярно и неотклонно на Бога, бъди Му верен… и не се безпокой за нищо друго. Защото истина на истините е, че ако търсиш Божието царство и неговата правда, в добавка ще получиш от Бога всичко останало — т.е. материалното, средствата.

Имаш чувството, че всички твои минали грехове са се надигнали против теб. — Но ти не падай духом! — Вместо това призовавай с вяра твоята Майка, св. Дева Мария, като оставяш себе си в нейните ръце! Тя ще изпълни душата ти с покой.

Радостта, която трябва да притежаваш, не е тази, която бихме могли да наречем чисто физиологическа — като радостта на едно здраво животно, но друга, свръхестествена радост, която е плод на откъсването от всичко и пълно себеотдаване в любвеобилните обятия на Бога, нашия Отец.

Ако те е постигнало голямо изпитание или изживяваш вътрешна борба, кажи много бавно, като вникваш в смисъла на всяка дума, следната силна, мъжествена молитва:

„Да бъде, да се изпълни, да бъде винаги възхвалявана справедливата и блага Божия воля във всички неща. Амин! Амин!“.

Уверявам те, че ще придобиеш мир.

Във всичко се уповавай на Исус — ти нямаш нищо, не можеш нищо и не струваш нищо. — Ако Му се отдадеш изцяло, Той ще действа във и чрез теб.

О, Исусе! — Искам да почивам единствено в Теб.

Ето едно разсъждение, което води към мир и което Светият Дух внушава на онези, които обичат Божията воля: „Dominus regit me, et nihil mihi deerit.“ — „Господ е Пастир мой,

от нищо не ще се нуждая“.

Какво може да смути една душа, която повтаря искрено тези думи?

Себеотдаването на Божията воля е залог за щастието ни на земята. Затова кажи от все сърце: „Мeus cibus est, ut faciam voluntatem ejus!” — „Моята храна е да върша Неговата воля!“.

Пълното себеотдаване на Бога е именно това усилие, от което се нуждаеш, за да не губиш от сега насетне своя мир.

„Gaudium cum pace“ — „Радостта и мирът“ — това е сигурният и сладък плод на нашето себеотдаване на Бога.