Списък на параграфи

Молете с мен Господ: „Doce me facere voluntatem tuam, quia Deus meus es tu“, научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог. Накратко, нека нашите устни да разкриват искрения устрем да отговаряме с резултатно желание на повиците на Създателя. Междувременно се стараем да следваме Неговите планове с непоклатима вяра, убедени, че Той не може да се провали.

Когато божествената воля я обичаме така, разбираме, че стойността на вярата не се състои само в яснотата, с която я излагаме, а в решителността, с която я защитаваме посредством делата: и ще действаме последователно.

Но да се върнем на сцената, която се развива на изхода на Йерихон. Сега Христос говори на теб. Казва ти: „Какво искаш от мен?“. „Направи да прогледам, Господи, направи да прогледам!“. А Исус: „Иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Исуса по пътя“.

Да следваш Исус по пътя. Ти разбра това, което Господ ти предлагаше, и се реши да Го придружаваш по пътя. Опитвай се да вървиш по Неговите следи, да обличаш дрехите на Христос, да бъдеш Христос ти самият: твоята вяра в такъв случай, вяра в светлината, която Господ ти предава, трябва да се разкрива в делата и в жертвата. Не се заблуждавай, не мисли, че откриваш нови пътища. Вярата, която Той изисква от нас, е тази: да сме в крак с Него с дела, изпълнени с великодушие, късайки, отдалечавайки от нас всичко, което заема много място.

Как да се молим

Как да се молим? Мога да уверя без страх, че бъркам, че има много, бих казал дори безкрайни начини да се молим. Но аз бих искал за всички нас истинската молитва на Божиите чеда, не многословието на лицемерите, към които е отправено Исусовото предупреждение: „Не всеки, който Ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството небесно“. Онези, които са подтиквани от лицемерие, ще могат може би да добият „шума на молитвата“ — пишел св. Августин — „но не нейния глас, защото в тях липсва живот“ [св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 139, 10], защото липсва разположението на духа да се изпълнява волята на Отца. Нашето призоваване на Господ нека, прочее, да е единено с резултатното желание да привеждаме в реалност вътрешните подтици, които Светият Дух предизвиква в душата ни.

Трябва да извършваме усилие, за да не остава в нас дори сянката на двуличие. Първото условие, за да прогоним това зло, така тежко осъдено от Господ, е да търсим в собственото си поведение ясното, обичайно и актуално разположение на духа на отвращение от греха. Трябва да чувстваме в сърцето и в ума силен и искрен ужас от тежкия грях. Трябва също да си присвоим едно дълбоко и вкоренено разположение на духа да презираме преднамерения малък грях, да презираме онези отстъпления, които не ни лишават от божествената благодат, но похабяват пътищата, които ни я предават.