Списък на параграфи

Сигурно ще ми кажеш: Че за какво да се напъвам? Аз няма да ти отговоря, а свети Павел: „любовта Христова ни обхваща“^[1]. Колкото и да трае едно съществуване, то не стига, за да се разширят достатъчно границите на твоето братолюбие. Още от самото начало на Опус Деи проявявах особена настойчивост да повтарям неуморно – за щедрите души, които се решат да го претворят в дела – онзи призив на Христос: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“^[2]. Да, точно по това ще ни познаят, понеже братолюбието е отправната точка в която и да е дейност на християнина.

Той, Който е самата чистота, не твърди, че ще познават Неговите ученици по чистотата на живота им. Той, Който е въздържанието, Който дори камък няма за възглаве,^[3] Който пости толкова много дни в пустинята,^[4] не казва на апостолите: ще ви познаят като Мои избраници, защото не сте лакомници и пияници.

Целомъдреният живот на Христос беше – както е бил и както ще бъде по всяко време – плесница за тогавашното общество, подобно на днешното, толкова често прогнило. Неговото въздържание е друг камшичен удар за онези, които не ставаха от отрупаните маси и специално ходеха да повръщат, за да отворят място за още ядене, изпълнявайки дословно словата на Павел – превръщат корема си в бог^[5].

^[1] 2 Кор. 5:14.

^[2] Иоан. 13:35.

^[3] Вж. Мат. 8:20.

^[4] Вж. Мат. 4:2.

^[5] Вж. Фил. 3:19.

Плодовете на въздържанието

Въздържание значи владеене на себе си. Не на всичко, което изпитваме в тялото и в душата, трябва да даваме воля. Не всичко, което можем да правим, бива да го правим. Но ни е по-лесно да се оставим да бъдем повлечени от поривите, наречени естествени; обаче в края на този път ни очаква тъгата, усамотението в собствената нищета.

Някои хора не обичат да отказват нищо на стомаха си, на очите си, на ръцете си, обаче отказват да се вслушат в съвета да водят чист живот. Те използват способността да създават потомство – което е нещо благородно, участие в съзидателното дело на Бог, ала съвсем безредно, като инструмент, обслужващ техния егоизъм.

Никога не ми е харесвало да говоря за нечистотата. Предпочитам да разглеждам плодовете на въздържанието и да виждам човека като истински човек, а не прилепен към блестящите, но без стойност неща, подобни на стъкълцата, които събират свраките. Такъв човек умее да отбягва онова, което вреди на душата, и си дава сметка, че жертвата е само привидна, тъй като живеейки така, т.е. правеяйки жертви, той се освобождава от много зависимости и успява дълбоко в сърцето си да се наслаждава на Божията любов.

И животът придобива тогава оттенъци, които невъздържаността замъглява. Тогава човек е способен да проявява грижа към другите, да споделя своето с всички, да се посвети на велики дела. Въздържанието възпитава душата в умереност, скромност, състрадателност; придава й естествена скромност, която е винаги привлекателна, тъй като в поведението й проличава водачеството на разума. Въздържанието не предполага ограничаване, а въздигане. Много повече ограничения има в невъздържаността, когато сърцето се отрича от себе си, за да служи на първия, който го привлече с жалкото дрънкане на хлопки.

Трябва да бъдем взискателни към себе си във всекидневния живот, за да не си измисляме фалшиви проблеми, неприсъщи нужди, които в крайна сметка произлизат от суета, от прищевки, от един дух, склонен към удобства и леност. Трябва да вървим към Бог с бързи крачки, без излишен товар и багаж, които да затрудняват придвижването. Защото бедността на духа не се изразява в това да нямаш, а наистина да си се отрекъл от имането; трябва постоянно да внимаваме да не би да се заблудим, че нещо ни трябва поради въображаеми непредвидими обстоятелства. „Търсете необходимото, търсете това, което ви стига. И не искайте повече. Това, което е в повече, е бреме, а не подкрепа; притиска, а не издига.”^[1]

Като ви давам тези съвети, не изхождам от странни, ненормални или усложнени ситуации. Познавам един човек – той използваше като разделител за книги малки листчета, на които записваше кратки молитви, които да му помагат да живее в Божието присъствие. Обзе го желание да съхрани с голяма обич това съкровище, но по едно време си даде сметка, че се е привързал към тези никакви хартийки. Виждате какъв пример за добродетели! Не бих се притеснявал да ви посоча всичките си недъзи, ако можеха да ви послужат за нещо. Разкрих една нелицеприятна история, понеже може би и при тебе става нещо подобно: с твоите книги, с твоите дрехи, с твоята маса, с твоите… идоли от кинкалерията.

При такива случаи ви препоръчвам да се посъветвате с вашия духовен ръководител без притеснения и угризения. Понякога за лек може да послужи една малка жертвичка – да се избягва за кратко време употребата на нещото. Или казано по друг начин, няма нищо да ти стане, ако веднъж се откажеш от транспорта, който обикновено ползваш, и дадеш като милостиня парите, които спестиш, колкото и малко да са те. При всички положения имаш ли дух на отричане, постоянно ще намираш поводи да го практикуваш резултатно и дискретно.

След като ви разтворих душата си, чувствам необходимост да ви призная също, че имам една привързаност, от която никога не бих желал да се отрека: това е любовта ми към всеки от вас. Научих го от най-добрия Учител и с удоволствие ще следвам вярно Неговия пример – да обичам безгранично душите, започвайки от околните. Нима не ви трогва това горещо братолюбие, тази нежност! на Исус Христос, на която се позовава евангелистът, като описва един от учениците – „когото Иисус обичаше”^[2].

^[1] Свети Августин, Sermo (Проповеди – б. пр.), LXXXV, 6 (PL 38, 523).

^[2] Иоан. 13:23.