Списък на параграфи

В началото на Страстната седмица сме, наближава часът в който изкуплението на цялото човечество се извърши на Голгота. Това ми се струва особено благоприятно време ти и аз да се спрем върху начина, по който Исус, нашия Господ, ни е спасил, да съзерцаваме Неговата наистина необяснима любов към нас, клетите създания, направени от пръстта на земята.

„Помни, че си прах и в прах ще се превърнеш”^[1] ни предупреждава нашата майка Църквата в началото на Великия пост, с цел никога да не забравяме, че сме нещо незначително, че един ден нашето тяло – сега толкова жизнено – ще изчезне подобно на праха, който вдигат краката ни при ходене; „Ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето”^[2].

⃰ Проповед, произнесена на 4 април 1955 г., Велики понеделник.

[1] Думи при ритуала на поръсване с пепел на Пепеляна сряда, срв. Бит. 3:19.

^[2] Прем. 2:4.

Примерът на Христос

Бих искал, след като ви припомних така сурово нашата лична незначителност, да възхваля пред вас един друг аспект – Божественото великодушие, което ни крепи и ни възвисява. Чуйте думите на апостола: „Защото вие знаете милостта на Господа Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия”^[1]. Спокойно разгледайте примера на Учителя и веднага ще разберете, че разполагаме с обширна тема, по която можем да размишляваме цял живот, за да извлечем конкретни и искрени решения да бъдем по-всеотдайни. Защото целта, която трябва да достигнем – не я губете никога от поглед – е всеки от нас да се отъждестви с Исус Христос, Който, както вече чухте, стана беден заради теб, заради мен, и пострада, давайки ни пример, за да вървим по Неговите стъпки^[2].

^[1] 2 Кор. 8:9.

^[2] Срв. 1 Петр. 2:21.

С поглед към Небето

Да растем в надеждата, защото така ще укрепнем във вярата, истинска „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“. Да растем в такава добродетел, която е прошение към Господ да се увеличава в нас Неговото братолюбие, понеже се уповаваме наистина само на това, което обичаме с всички сили: и си струва да обичаме Господ. Вие сте изпитали като мен, че влюбеният човек дарява себе си, изпълнен със сигурност, с чуден синхрон, който отвежда сърцата дотам да бият в унисон. И какво ли ще е Божията Любов? Не знаете ли, че Христос умря за всеки от нас? Да, за нашето бедно, малко сърце Исус принесе изкупителната жертва.

Често Господ ни говори за наградата, която спечели за нас със Своята смърт и Своето възкресение. „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“. Небето е целта на нашия земен път. Исус ни предшества и там, в компанията на Девата и на св. Йосиф — когото аз толкова много почитам, - на ангелите и на светците е в очкаване на нашето пристигане.

Никога не са липсвали еретиците — дори в апостолската епоха — които са се опитвали да изтръгнат надеждата от християните. „И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Божеството на нашия път — Исус: път, истина и живот — е сигурна гаранция, че ще приключи във вечното щастие, при условие, че не се отдалечаваме от Него.

Толкова много са сцените, в които Исус говори с Отца, че сега е невъзможно да ги припомним всичките. Мисля обаче, че не можем да пропуснем да разгледаме моментите, така наситени, които предшестват Неговите страдания и Неговата смърт, когато Господ се готви да принесе жертвата, която ще ни върне божествената Любов. В задушевността на йерусалимската горница Неговото Сърце прелива: отправя към Отца Своето прошение, известява слизането на Светия Дух, окуражава Своите към постоянен плам на братолюбие и на вяра.

Това пламенно съсъредоточаване на Изкупителя продължава после в Гетсиманската градина, когато долавя вече като непосредствени Своите страдания, когато чувства, че униженията и страданията наближават, че е часът на кръста, тежкия ешафод на злодеите, който Той пожелал пламенно. „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“. И веднага: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“. По-късно, прикован на кръста, сам, с разтворени ръце в жест на вечен свещеник, продължава Своя диалог с Отца: „В Твоите ръце предавам духа Си“.