Списък на параграфи

Припомнете си притчата за талантите. Слугата, получил един, можеше като другарите си да се възползва добре от него, да се заеме да донесе доход, служейки си с качествата, които притежава. А той какво изумува? Уплаши се, че може да го загуби. Хубаво. Ами после? Взе, че го закопа!^[1] Така талантът не дава плод. Да не забравяме този случай на болезнен страх пред това да се възползваш честно от способностите си за работа, от ума си, от волята си, от човешката си същност. Закопавам го – сякаш заявява този нещастник – но запазвам свободата си! Не е така. Свободата е предпочела нещо съвсем конкретно: най-бедната и безплодна сухота; направила е избор, защото не е имала възможност за нищо друго. Но изборът е бил лош.

Няма нищо по-погрешно от това, да се противопостави свободата на отдадеността, тъй като отдадеността идва като следствие от свободата. Вижте, когато една майка се жертва от любов към децата си, тя е направила своя избор. И според обхвата на тази любов ще се прояви нейната свобода. Ако любовта е голяма, свободата ще принесе плодове; благото на децата произхожда от тази благословена свобода, която предполага отдаденост и произхожда от тази отдаденост, която пък предполага свобода.

^[1] Вж. Мат. 25:18.

От ранно утро 

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си“^[1]. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест Моя образ и подобие. Върху динария е изсечен образът на Царя“^[2]. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци“^[3]. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, да си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.

^[1] Мат. 20:1.

^[2] Свети Йероним, CommentarioruminMatthaeumlibri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147).

^[3] 1 Тим. 2:4.

Да принасяме плод за Бог

Нека сега разгледаме притчата за оня човек, който „тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си“^[1]. Всекиму той поверява различен брой таланти, които да управлява по време на отсъствието му. Струва ми се много подходящо да обърнем внимание на поведението на слугата, получил един талант – той се държи по начин, на който в моя край викат „като лисица“. Със своя ограничен мозък той се замисля, размисля и решава: „разкопа земята и скри среброто на господаря си“^[2].

Какво ли занимание ще си избере този човек, след като е заровил инструмента, даден му, за да работи? Той е решил безотговорно да предпочете най-лесното – да върне само това, което са му дали. И ще се отдаде на заниманието да убива времето – минутите, часовете, дните, месеците, годините, целия живот! Останалите полагат усилия, търгуват, безкористно са загрижени да върнат повече, отколкото са получили – нещо справедливо, след като заръката е била съвсем конкретна: „търгувайте, докле се завърна“^[3]. Ала този не прави така; той обезмисля съществуването си.

46

Колко е жалко да живееш, като единственото ти занимание е да убиваш времето, което е едно Божие съкровище. Няма извинения, които да оправдаят такова поведение. „Никой да не казва: имам само един талант, не мога нищо да направя. И с един само талант можеш да сториш нещо похвално.“^[4] Колко е тъжно да няма полза, да не дадат плод способностите – по-големи или по-малки, които Бог отпуща на човека, за да се посвети в служба на душите и на обществото!

Когато християнинът убива времето си на земята, има опасност да убие и Небето си – щом от егоизъм бяга, крие се от задълженията си и ги пренебрегва. Този, който обича Бог, отдава в служба на Христос не само това, което притежава, което е, а отдава самия себе си. Не е забил поглед в своето аз, нито в туй, що се отнася до здравето му, нито в репутацията си, нито в кариерата си.

^[1] Мат. 25:14.

^[2] Мат. 25:18.

^[3] Лук. 19:13.

^[4] Свети Йоан Златоуст, InMatthaeumhomiliae (Проповед върху Матей – б. пр.), 78, 3 (PG 58, 714).

Какво лошо нещо е да живееш, имайки като занимание убиването на времето, което е Божие съкровище! Няма допустими извинения, за да се оправдае този начин на действие. „Никой да не казва: разполагам само с един талант, не мога да спечеля с него нищо. Дори само с един талант можеш да работиш похвално“ [св. Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae, 78, 3]. Колко е тъжно да не извличаш полза, законния плод от всички способности, малко или много, които Бог дава на човека, за да се посвещава на служението на душите и на обществото!

Когато християнинът убива времето си на земята, се поставя в опасност да „убие своето Небе“: когато поради егоизъм се дърпа назад, крие се, не се интересува. Който обича Бог не само принася това, което притежава — каквото и да е — в служение на Христа: дава цял себе си. Не вижда — като тези, които гледат с късогледи очи — собственото си аз в здравето, в престижа, в кариерата.

Мое, мое, мое… в този дух мислят, говорят и действат мнозина. Каква досадна работа! Свети Йероним казва, че наистина това, което е написано „за извиняване грешни дела“^[1] „се случва при тези хора, които към греха на гордостта добавят също мързела и нехайството“^[2].

Гордостта повтаря в различни форми това мое, мое, мое… Този порок превръща човека в безплодно създание, заличава желанието да се работи за Бог, води до прахосване на времето. Не губи енергията си безплодно, унищожи твоя егоизъм! Твоят живот бил твой? Не, твоят живот е за Бог и да допринася за благото на всички хора от любов към Господ. Откопай таланта си! Направи го плодоносен! И ще се насладиш на радостта – в това свръхестествено дело – че не е важно резултатът на земята да бъде някаква чудесия, на която хората да могат да се възхищават. Главното е да отдадем всичко, което сме и което притежаваме, да се стараем нашият талант да носи полза и постоянно да упорстваме да даваме добри плодове.

Бог ни отпуска може би още една година, за да му служим. Не си мисли, че те са пет или дори две. Запомни добре: една година – тази, която вече сме започнали. Отдай я, не я закопавай – това трябва да бъде нашето решение!

^[1] Пс. 140(141):4.

^[2] Свети Йероним, CommentariuminMatthaeumlibri (Коментари върху Евангелието от Матей – б. пр.), 4, 25 (PL 26, 195).