Списък на параграфи

От ранно утро 

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си“^[1]. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест Моя образ и подобие. Върху динария е изсечен образът на Царя“^[2]. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци“^[3]. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, да си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.

^[1] Мат. 20:1.

^[2] Свети Йероним, CommentarioruminMatthaeumlibri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147).

^[3] 1 Тим. 2:4.

Приближава се към смокинята: приближава се към теб и към мен. Исус е гладен и жаден за души. „Sitio!“, жаден съм, възкликва от кръста. Жажда за нас, за нашата любов, за нашите души и за всички души, които трябва да отведем към Него, по пътя на кръста, който е пътят на безсмъртието и на славата на Небето.

Доближил се до смокинята, но „не намери нищо на нея, освен едни листа“: срам! Така ли е и в нашия живот? Случва ли се и на нас, печално, да дават дефект вярата и трепетът на смирението и да не се появяват нито жертви, нито дела? Да не би от християнина да има само фасада, но не дела? От това трябва да се плашим, защото Исус заповядва: „Занапред да няма вече плод от тебе вовеки!“ И смоковницата веднага изсъхна“. Този откъс от Свещеното Писание ни натъжава, но в същото време ни окуражава да съживим вярата, да живеем според вярата, за да може Христос да бере винаги плод от нас.

Да не се оставяме да бъдем измамени! Господ не зависи никога от онова, което ние по човешки изработваме; за Него най-амбициозните проекти са детски игри. Той иска души, иска любов; иска всички хора да стигнат дотам да се радват вечно на Неговото царство. Трябва да работим много на земята; и трябва да работим добре, защото именно всекидневният труд трябва да се освещава. Затова да не забравяме никога да го изпълняваме за Бог. Ако го осъществяваме за нас самите, от гордост, бихме произвеждали само листа: нито Бог, нито хората биха могли да берат от едно толкова листато дърво малко сладост.