Списък на параграфи

Несъмнено ще ме попитате: след като постигнем онова, което обичаме с цялата си душа, вече прекратяваме търсенията; нима е изчезнала свободата? Уверявам ви, че тогава тя е по-действаща от всякога, понеже любовта не се задоволява с рутинен завършек, нито има нещо общо с досадата или апатията. Да обичаш, значи да започваш всеки ден да служиш с дела на любов.

Подчертавам, бих искал с огън да напиша дълбоко в душата на всеки: свободата и отдадеността не си противоречат; те взаимно се подкрепят. Свободата може да се предаде единствено от любов; отдаването не става по друг начин. При доброволната отдаденост във всеки неин момент свободата подновява любовта, а подновяването означава да си постоянно млад, великодушен, способен да прегърнеш велики идеали и да извършиш велики саможертви. Сещам се, че много се развеселих, когато научих, че на португалски млaдежите ги наричат os novos, което значи новите. Те наистина са нови. Разправям ви тази случка, защото вече съм на доста години, но когато се моля до „Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие“^[1], се чувствам много млад и знам, че никога няма да се мисля за стар, понеже – ако остана верен на моя Бог – Любовта непрекъснато ще ме дарява с живот, ще се обновява както при орлите моята младост^[2].

От любов към свободата ние се обвързваме. Единствено високомерието приписва на тази обвързаност тежестта на оковите. Истинското смирение, на което ни учи Този, Който е кротък и смирен по сърце, ни открива, че игото Му е благо, а бремето му - леко^[3]. Игото е любовта, игото е единението, игото е животът, които Той ни спечели на кръста.

^[1] Пс. 42(43):4

^[2] Вж. Пс. 102(103):5.

^[3] Вж. Мат. 11:29-30.

Това е плодът на днешното ни слово – да бъдем убедени, че нашето преминаване на земята – по всяко време и при всякакви обстоятелства – е път за Бог. Че то е съкровище от слава, един образ на Небето; че то, дадено в ръцете ни, е едно чудо, което трябва да раздаваме с чувство на отговорност, с открито лице към хората и към Бог. Не е нужно да променяме своя статус – можем да го вършим дори насред света, освещавайки своята професия или служба, както живота в семейното огнище, социалните контакти и изобщо всяка дейност, която ни изглежда изключително земна.

Когато бях на 26 години и осъзнах в цялата му дълбочина ангажимента да служа на Господ в Опус Деи, Го помолих от цялата си душа да живея 80 години. Молех за повече години моя Бог – с наивността на начинаещ, направо детска – за да узная как да използвам времето, за да се науча да оползотворявам всяка минута в Негово служение. Господ има власт да дава такива благодати. Може би ти и аз ще сполучим да кажем: „Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди”.^[1] Да си млад не е равнозначно да си безгрижен, както когато решеш побелели коси, не значи, че си непременно благоразумен и мъдър.

Обърни се заедно с мен към майката на Христос – наша майка, която си видял как отглежда Исус, Когото пък си видял как оползотворява преминаването си между хората. О, майко, научи ме да използвам дните си в служба на Църквата и на душите; научи ме да чувам в дълбочината на сърцето си твоя глас като ласкав упрек, мила майко, винаги когато е нужно да ми напомниш, че моето време не ми принадлежи, тъй като е на нашия Отец, Който е на небесата.

^[1] Пс. 118(119):100.