Списък на параграфи

Нашата свята майка Църквата винаги се е произнасяла в полза на свободата и е отхвърляла всички стари и не толкова стари теории за предопределеността. Посочвала е, че всяка душа е господар на съдбата си – за добро или за лошо: „И тези, които не са се отделяли от доброто, ще имат живот вечен, а онези, които са вършели зло, ще отидат във вечния огън“^[1]. Впечатляваща е тази удивителна заложба – твоя и моя, на всички – която в същото време разкрива нашето достойнство. „До такава степен грехът е доброволно зло, че по никакъв начин не би бил грях, ако не произхождаше от волята. Това твърдение е толкова очевидно, че с него се съгласяват както малцината мъдреци, така и мнозинството невежи, които обитават на земята“.^[2]

Отново публично високо заявявам моята благодарност на Бог, на моя Господ, защото нищо не Му пречеше да ни беше създал безгрешни, с неустоимо стремление към доброто, ала „прецени, че Неговите слуги биха били по-добри, ако му служат свободни“^[3]. Колко голяма е любовта, милосърдието на нашия Отец! Изправен пред тези резултати от Неговите божествени безразсъдности, сторени заради чедата Му, бих искал да имам хиляди усти, хиляди сърца, че и повече, с които да мога да живея, постоянно славословейки Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Забележете: Всемогъщият Бог, Който със Своето провидение управлява целия свят, не иска слуги по принуда, а предпочита свободни рожби. Той е вложил в душата на всеки от нас – независимо че се раждаме със склонност към греха заради падението на Адам и Ева – искрица от Своя безкраен разум, влечение към доброто, стремеж към траен мир. И ни дава да разберем, че истината, щастието и свободата се постигат, когато се постараем да покълне у нас това семе на вечния живот.

^[1] Символ на вярата на свети Атанасий Велики.

^[2] Свети Августин, Deverareligione (За истинската религия – б. пр.), 14, 27 (PL 34, 133).

^[3] Свети Августин, пак там (PL 34, 134).

Смели и търпеливи ни прави и спокойни. Ала не спокойни като този, който плаща за собствения покой със загърбването на своите братя и на великата задача, която касае всички – неуморно да разпростанява доброто по целия свят. Спокойни – понеже винаги има прошка, понеже за всичко се намира изход, освен за смъртта. А за Божите деца смъртта е живот. Спокойни – дори да бъде само за да действаме разумно. Който запазва спокойствие, е в състояние да мисли, да разгледа всички за и против, да прецени разсъдливо резултатите от предвидените действия. А след това спокойно решително да се намеси.

Благоразумен не е този, който никога не бърка, а онзи, който знае да поправя грешките си. Той е благоразумен, понеже предпочита да не сполучи 20 пъти, отколкото да се остави на течението на удобната безучастност. Той не действа с налудничава прибързаност или с нелепо безразсъдство, но поема риска да решава и не се отказва да постигне доброто от страх да не сбърка. В нашия живот ние срещаме уравновесени съмишленици, които са обективни, които не се поддават на изкушението да наклонят везната на страната, която им изнася. И ние почти инстинктивно им се доверяваме, тъй като те – без да си придават важност и без да вдигат много шум – постъпват винаги добре и праволинейно.

Тази основна добродетел е особено необходима за християнина. Обаче крайната й цел не е социалният мир или спокойствието, да не се предизвикват раздори. Главният й мотив е изпълнението на волята на Бог, който иска да бъдем простодушни, ала не лекомислени, приятели на истината, ала никога прибързани или повърхностни. „Сърцето на разумния придобива знание”^[1]. А това знание е знанието на Божията любов, съвършеното знание. Само то може да ни спаси, като занесе на всички създания плода на мира и разбирателството, а на всяка душа – вечен живот.

^[1] Притч. 18:16.