Списък на параграфи

От ранно утро 

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си“^[1]. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест Моя образ и подобие. Върху динария е изсечен образът на Царя“^[2]. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци“^[3]. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, да си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.

^[1] Мат. 20:1.

^[2] Свети Йероним, CommentarioruminMatthaeumlibri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147).

^[3] 1 Тим. 2:4.

Трудолюбие и старание

Трудолюбието и старанието са две човешки добродетели, които се сливат в едно, понеже и двете ни помагат в усилията да оползотворим талантите, които всеки е получил от Бог. Тези добродетели ни подтикват да довеждаме нещата до добър край. Още от 1928 г. проповядвам, че трудът не е някакво проклятие или наказание за греха. В книга „Битие” се говори за това още преди непокорството на Адам спрямо Бог^[1]. Според Господния план трудът е постоянна част от живота нa човека, за да сътрудничи в необятното дело на съзиданието.

Трудолюбивият човек оползотворява времето, което не само е злато, то е Божия слава! Работливият прави каквото трябва и го прави както трябва – не по навик или за да запълни времето, а действията му са плод на внимателно и обстойно обмисляне. Така че е старателен. Обичайната употреба на думата старателен^[2] ни препраща към нейния латински корен – тя идва от глагола diligo, който значи обичам, ценя, т.е. избирам със засилено, със специално внимание. Не е старателен човекът, който действа прибързано, а този, който работи изкусно, с любов.

Нашият Господ, истински Човек, избра ръчен занаят и се трудеше прилежно и с любов през почти всички години на пребиваването Си на земята. Той вършеше дърводелската Си работа сред другите жители на малкия град и това човешко и Божествено занимание ни показва ясно, че обичайната ни дейност не е някаква незначителна подробност, а е сърцевината на нашето освещаване, постоянен повод да се срещаме с Бог и да Го възхваляваме и прославяме чрез действията на нашия ум или на нашите ръце.

^[1] Срв. Бит. 2:15.

^[2] На испански diligente – б.пр.