Списък на параграфи

Не те подтиквам да се откажеш от изпълняването на твоите задължения или от търсенето на твоите права. Точно обратното, за всеки от нас едно отстъпление от този фронт обикновено означава да дезертираме страхливо от борбата за святост, към която Бог ни е призовал. Затова с чиста съвест трябва да полагаш усилия – особено в работата ти – та нито на теб, нито на твоите да ви липсва необходимото за един достоен християнски живот. Ако в някой момент усетиш лично на твоя гръб тежестта на немотията, не се натъжавай, нито се бунтувай. Пак повтарям – старай се да използваш всички достойни способи, за да излезеш от това положение, защото да действаш по друг начин би означавало да изкушаваш Бог. И докато се бориш, си припомни, че всичко води към добро^[1], всичко – дори недоимъкът и бедността съдействат за доброто на тези, които обичат Господ. Научи се още отсега да посрещаш с радост дребните ограничения, неудобствата, студа, горещината, лишаването от нещо, което смяташ за нужно, невъзможността да почиваш както и когато искаш, глада, самотата, неблагодарността, неразбирането, позора…

^[1] Срв. Рим. 8:28.

„Отче… не ги извеждай от света“

Ние сме хора от света, обикновени християни, въвлечени във водовъртежа на обществото, и Господ иска да сме свети, апостоли именно в нашата професионална дейност, т.е. като се освещаваме в това занимание, като освещаваме самото занимание и като помагаме на останалите да се осветят с това занимание. Бъдете убедени, че в тази среда ви очаква Бог със загрижеността на Отец, на Приятел. Замислете се, че с вашата професионална работа, вършена отговорно, освен че се издържате икономически, сте полезни за развитието на обществото, облекчавате също товара на останалите и поддържате множество социални услуги – на местно и световно ниво – в полза на по-малко облагодетелстваните хора и народи.

Длъжни сме да браним личната свобода на всички, понеже знаем, че „свободата… Христос ни дарува”^[1].Ако не отстояваме свободата на другите, с какво право ще я искаме за себе си? Трябва да разпространяваме и истината, защото „истината ще ви направи свободни”^[2], а невежеството ще ни зароби. Трябва да защитаваме правото на живот на всички хора; правото да имат необходимото, за да водят достойно съществуване: да работят и да почиват, да избират своето положение в живота, да създават семейство, да раждат деца в брака и да могат да ги отгледат, да са спокойни по време на болест и на старост, да имат достъп до културата, да имат право на сдружаване с други граждани за постигане на законни цели, но на първо място – правото да познаят и да обикнат Бот в пълна свобода, тъй като съвестта, ако е чиста, ще открие следите на Създателя във всяко нещо.

Именно заради това е важно да подчертая – аз не навлизам в политиката, а само заявявам учението на Църквата, че марксизмът е несъвместим с вярата в Христос. Има ли нещо по-враждебно на вярата от една система, при която всичко се основава на унищожаването на любящото присъствие на Бог в душата? Извикайте с цяло гърло, за да се чуе добре гласът ви: не ни трябва марксизъм, за да упражняваме справедливостта. Напротив, тази тежка заблуда поради своя изключително материалистически светоглед, който отрича Бога на мира, възпрепятсвта постигането на щастието и разбирателството сред хората. В християнството намираме светлината, която дава винаги отговор на всички проблеми, стига искрено да се стараем да бъдем католици „не с думи или с език, а с дела и истина!”^[3]. Повтаряйте постоянно тези думи, когато ви се представя възможност – ако нямате, сами си я създайте, повтаряйте ги без да се боите от нищо и без нищо да премълчавате.

^[1] Гал. 5:1.

^[2] Иоан. 8:32.

^[3] 1 Иоан. 3:18.