Списък на параграфи

Когато свети Павел припомня тази тайна, той също се изразява с възторжен химн, на който днес можем дълго да се наслаждаваме: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна”^[1].

Исус Христос, нашият Господ, много често ни дава в Своята проповед примера за Своето смирение: „И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”^[2]. Та ти и аз да знаем, че няма друг път, че само искреното съзнаване на нашата нищожност има силата да привлече към нас Божията благодат. „Заради нас Исус дойде да изпитва глад и да дава храна, да изпитва жажда и да утолява жажда; дойде да облече нашето смъртно тяло и да ни премени в безсмъртие, дойде беден, за да ни направи богати”^[3].

^[1] Фил. 2:5-8.

^[2] Мат. 11:29.

^[3] Свети Августин, EnarrationesinPsalmos, 49, 19 (PL 36, 577).

„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”^[1], поучава свети апостол Петър. Във всяко време, във всяка човешка ситуация, за да живеем богоподобен живот – няма друг път освен пътя на смирението. Да не би Господ да изпитва наслада от нашето унижение? Не! Какво би постигнал с нашето принизяване Този, Който е създал всичко и крепи и управлява цялото творение? Бог желае нашето смирение единствено за да опразним нашето същество, та Той да ни изпълни; иска да не Му поставяме препятствия, та – казвайки го на човешки език – нашето клето сърце да побере повече Негови благодати. Защото този Бог, Който ни вдъхновява да бъдем смирени, е Същият, Който „ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко”^[2]. Нашият Господ прави така, че да бъдем Негово притежание. Той е Този, Който извършва в нас истинското богоуподобяване.

^[1] 1 Петр. 5:5.

^[2] Фил. 3:21.

Не знам дали са ви разказвали като деца приказката за селянина, на когото подарили златен фазан. След първоначалната изненада и радост от този подарък, новият собственик потърсил място, където да го затвори. След няколко часа, след много двоумения и различни идеи, решил да го сложи в кокошарника. Кокошките, възхитени от красотата на новодошлия, се въртели около него със смайването на този, който среща един полубог. Още не затихнала глъчката около новия, дошъл часът за даване на храна и когато стопанинът хвърлил първите шепи зърна, фазанът – добре изгладнял от чакането – се нахвърлил лакомо и нахално да си засити глада. Пред тази тъй грозна гледка – това чудо на красотата кълвало с лакомията на най-просто пернато, разочарованите обитателки на кокошарника се нахвърлили с клюнове върху падналия идол и му оскубали перушината. Така тъжно е срутването на самовлюбения, което е толкова по-печално, колкото по-високо се е изкатерил върху собствените си сили, високомерно уверен в личните си способности.

Направете си практически изводи относно вашия всекидневен живот, отчитайки, че сте хранилище на едни таланти – свръхестествени и човешки, които трябва да използвате правилно. И отхвърлете смешната заблуда, че нещо ви принадлежи, сякаш е плод единствено на вашето усилие. Спомнете си, че има и още едно събираемо – Бог, без което никой не може да мине.

Задължения спрямо Бог и спрямо ближните

Нека запечатаме добре в душата си, така че да проличи и в поведението: на първо място да изпълняваме задълженията спрямо Бог.

Това е мерилото за истинския глад и жажда за правда^[1], което се отличава от крясъците на завистливите, на недоволните, на егоистите и на алчните… Защото невъздаването на признателост на нашия Създател и Изкупител за обилните и удивителни блага, с които ни дарява, е най-страшната и най-противната от всички несправедливости. Ако наистина се стремите да бъдете справедливи, вие често ще размишлявате за вашата зависимост от Бог, защото „какво имаш, което да не си получил?”^[2]. И тогава ще се изпълвате с благодарност и с желания да откликнете на един Баща, който безгранично ни обича.

И у вас ще се оживи добрият дух на синовна обич, който ще ви подбуди да се обръщате към Бог със сърдечна нежност. Когато лицемерите посеят във вашата среда съмнения относно правото на Господ да иска толкова много от вас, не се оставяйте да бъдете измамени! А застанете решително пред Бог, но покорни, подобно на „глината в ръцете на грънчаря”^[3], и смирено Му признайте : „Бог мой и всичко мое!”. И ако някога получите неочакван удар, ако се сблъскате с незаслужената враждебност на хората, ще можете да изпеете с нова радост: „Да бъде, да се изпълни, да бъде възхвалявана и вечно възвеличавана пресправедливата и преблагата Божия воля над всички неща. Амин! Амин!”.

^[1] Срв. Мат. 5:6.

^[2] 1 Кор. 4:7.

^[3] Иер. 18:6.

Добродетелта на надеждата — която се състои в сигурността, че Бог ни управлява със Своето предвидливо всемогъщество и че ни дава средствата, от които се нуждаем — ни изказва постоянната доброта на Господ към хората — към мен, към теб, — винаги разположен да ни изслуша, защото Той никога не се уморява да слуша. Интересуват Го твоите радости, твоите успехи, твоята любов и също твоите мъки, твоята болка, твоите неуспехи. Затова не се надявай на Него, само когато се натъкнеш на своята немощ; обръщай се към своя небесен Отец в благоприятните обстоятелства и в неблагоприятните, прибягвайки до Неговата милосърдна закрила. Увереността в нашата лична нищожност — не се изисква голямо смирение, за да признаем такава реалност: не сме друго, освен куп нули — ще се измени в неустоима твърдост, защото отляво на толкова много нули ще бъде Христос и от това ще излезе безкрайна цифра: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя?“.

Свикни да виждаш Бог зад всяко нещо, да знаеш, че Той ни очаква винаги, че ни съзерцава и иска от нас, изисквайки го от нас с право, да Го следваме вярно, без да напускаме мястото, което в този свят ни се е паднало. Трябва да вървим с любяща бдителност, с искрената загриженост да се борим, за да не губим божествената компания.