Списък на параграфи

Евангелският разказ продължава: „И изпращат при Него учениците си – учениците на фарисеите – с някои иродиани, казвайки: Учителю”^[1]. Вижте как притворно Му казват Учителю, представяйки се за Негови почитатели и приятели, използвайки почетно обръщение, запазено за авторитетна личност, от която се очаква някакво поучение. „Учителю, знаем, че си справедлив”^[2]. Какво долно коварство! Виждали ли сте по-голямо двуличие? Ходете по този свят много внимателно. Не бъдете недоверчиви, нито мнителни. Независимо от всичко трябва да чувствате на раменете си – помнейки образа на Добрия пастир, който се намира в катакомбите – тежестта на овцата, която не представлява една душа, а цялата Църква, цялото човечество.

Приемайки безкористно тази отговорност, ще станете дръзки и ще станете благоразумни, за да браните и известявате правата на Бог. И тогава мнозина – заради последователното ви поведение – ще започнат да ви уважават и да ви наричат учители, без вие да сте го пожелали, понеже ние не търсим земната слава. И не се учудвайте, ако сред окръжаващите ви се вмъкнат и онези, които искат само да ви се подмазват. Запаметете дълбоко в душите си това, което сте чували многократно да ви повтарям: нито клеветите, нито сплетните, нито страхът от хорското мнение, нито опасенията от това „какво ще кажат…”, а още по-малко лицемерните ласкателства не бива никога да ни пречат да изпълняваме нашия дълг.

^[1] Мат. 22:16.

^[2] Пак там.

Нека се върнем към разказа на свети Матей: „Знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий”^[1]. Не преставам да се учудвам на подобен цинизъм. Те действат с намерението да преиначат думите на Исус, нашия Господ, да Го уличат при погрешна стъпка и вместо просто да изложат проблема, който смятат за неразрешим, се опитват да объркат Учителя с хвалби, които би трябвало да излизат само от устата на привърженици и от предани сърца. Нарочно се спирам на тези детайли, за да се научим не да бъдем мнителни, а благоразумни; за да не приемаме да бъдем мамени от притворството, скрито под маската на фрази и жестове, които сами по себе си отговарят на истината – както става в откъса, който разглеждаме и където те казват: Ти не правиш разлика между хората; Ти си дошъл за всички хора; нищо не Ти пречи да вестиш истината и да учиш на добро.^[2]

Отново казвам: благоразумни – да, недоверчиви – не! Имайте пълно доверие във всички, бъдете благородни. За мен повече струва думата на един християнин, на един предан човек – аз напълно се доверявам на всекиго – отколкото самоличният подпис на сто единодушни нотариуси, въпреки че май е имало случаи да ме измамят, защото се придържам към този принцип. Предпочитам да рискувам някой безсъвестен човек да злоупотреби с моята вяра, отколкото да лиша някого от доверието, което заслужава като личност и като дете на Бог. Мога да ви уверя, че никога резултатите от този начин на действие не са ме разочаровали.

^[1] Мат. 22:16.

^[2] Срв. Мат. 22:16.

Никога не съм се уморявал да говоря за молитва и, ако Бог ми даде благодатта, няма да се уморя никога от това. Към 1930 г., когато идваха при мен, млад свещеник, хора от всички положения — университетски студенти, работници, здрави и болни, богати и бедни, свещеници и миряни — които искаха да следват Господ по-отблизо, съветвах винаги: „Молете се“. И ако някой ми отговаряше: „Не знам дори как да започна“, му препоръчвах да се постави в присъствието на Господ и да Му разкрие собственото си безпокойство, собствената си тревога с онези същите думи: „Господи, не знам дори как да започна!“. И толкова много пъти в тези смирени доверявания набираше стойност задушевността с Христос, прилежните взаимоотношения с Него.

Минали са много години и не съм познал друга рецепта. Ако не се чувстваш подготвен, иди при Исус, както ходели при Него учениците: „Научи ни да се молим!“ — и ще видиш ти самият, че Светият Дух „ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки“, неизразими, понеже не съществуват подходящи средства да опишем тяхната дълбочина.

Колко много сигурност трябва да ни вдъхва божественото Слово! Аз не измислях нищо, когато в моята свещеническа служба повтарях — както повтарям неуморно — онзи съвет. Слушал съм го в Свещеното Писание и там го научих: Господи, не умея да се обръщам към Теб! Господи, научи ме да се моля! И пристига цялата онази любяща помощ на Светия Дух — светлина, огън, буен вятър — която съживява пламъка и го прави способен да предизвика пожари на любов.