Списък на параграфи

Нека се запитаме отново в присъствие на Бог: Господи, за какво си ни предоставил тази възможност? Защо си вложил в нас способността да Те приемем или да Те отхвърлим? Ти искаш да използваме по правилен начин тази наша заложба. „Господи, какво искаш да направя?“^[1] И ясният, точен отговор: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“^[2].

Виждате ли? Свободата придобива истинското си значение, когато се упражнява в служба на истината, която спасява, когато се оползотворява в търсене на безкрайната Божия любов, която ни избавя от всяко робство. От ден на ден нараства желанието ми да известя на висок глас това бездънно богатство на християнина: „славното освобождение на синовете Божии“^[3]. В това се състои добрата воля, която ни учи да търсим „доброто, след като сме го отличили от злото“^[4].

Би ми харесало да размислите върху една основна точка, която ни изправя пред отговорността на нашата съвест. Никой не може да избира вместо нас – „тук е най-висшата степен на достойнство у хората, че те самите, а не от други се насочват към доброто“^[5]. Мнозина сме наследили от родителите си католическата вяра и по Божия благодат, след като получихме скоро след раждането кръщението, в душата започна свръхестественият живот. Ала трябва да подновяваме през целия си живот – дори във всеки момент от делника – своята решимост да обичаме Бог над всичко на света. „Християнин, говоря за истинския християнин, е този, който се покорява на авторитета на единственото Божие слово“^[6], без да поставя условия за това послушание и готов да се съпротивлява на дяволските изкушения по същия начин както Христос: „Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш“.^[7]

^[1] Деян. 9:6.

^[2] Мат. 22:37.

^[3] Рим. 8:21.

^[4] Свети Максим Изповедник, Capitadecharitate (Глави за Божията любов – б. пр.), 2, 32 (PG 90, 995).

^[5] Свети Тома от Аквино, Super Epistolas S. Pauli lectura. Ad Romanos (Коментар на посланието на св. Павел до римляни– б. пр.), гл. II, 3, 217 (изд. Marietti, Torino, 1953).

^[6] Ориген, ContraCelsum (Срещу Целзус – б. пр.), 8, 36 (PG 11, 1571).

^[7] Мат. 4:10.

Господ не ни е създал, за да ни дава тук, на земята, окончателен град, защото този свят е път към другия, към жилището без болка [Хорхе Манрике, Coplas, V]. Несъмнено ние, Божиите чеда, не трябва да не се интересуваме от земните дейности, в които Бог ни поставя, за да се стремим да ги вършим съвестно, за да ги пропиваме с нашата благословена вяра, единствената, която носи истински мир, автентично веселие на душите и на всички среди. Това беше моето постоянно проповядване още от 1928 г.: належащо е да се християнизира обществото, да се занесе на всички нива на нашето човечество християнския мироглед и след това да се ангажираме заедно да издигнем на реда на благодатта всекидневния дълг, собствената професия, собствения занаят. Така всички човешки занимания ще бъдат осветени от една нова надежда, която надхвърля времето и светската преходност.

Чрез кръщението сме носители на Христовото слово, което ободрява, което разпалва и успокоява ранените съвести. И за да действа Господ в нас и чрез нас, трябва да Му казваме, че сме разположени да се борим всеки ден, макар че се виждаме слаби и неспособни, макар че долавяме безкрайната тежест на нашите лични несъвършенства, на нашата бедна немощ. Трябва да Му повтаряме, че се уповаваме на Него, на Неговата помощ: ако е необходимо, като Авраам, „без никакво основание за надежда“. Ще работим така с обновен ангажимент и ще учим хората да реагират ведро, свободни от омраза, от подозрения, от невежество, от неразбирателства, от песимизъм, защото Бог може всичко.