Списък на параграфи

Мъдростта на сърцето

„Qui sapiens est corde appellabitur prudens“, „Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен”^[1] четем в книгата „Притчи Соломонови”. Няма да разберем в какво се състои благоразумието, ако го възприемаме като малодушие и липса на смелост. Благоразумието се проявява в навика, който ни скланя да постъпваме добре: като си изясняваме целта и като търсим най-подходящите средства, за да я постигнем.

Но благоразумието не е висша ценност. Би следвало винаги да се запитваме: благоразумие, но какво целим с него? Понеже има и фалшиво благоразумие – което по-скоро би трябвало да назовем хитрост – подвластно на егоизма, което си служи с най-умелите способи за постигане на порочни цели. При него проявата на голяма прозорливост може само да влоши лошото състояние на душата и да заслужи упрека, формулиран от свети Августин в една негова проповед към народа: „Искаш да извъртиш сърцето на Бог, което е винаги правдиво, та да се пригоди към покварата на твоето?”^[2] Това е фалшивото благоразумие на онзи, който мисли, че неговите собствени сили му стигат, за да се оправдае. „Недейте се има за мъдри”^[3], казва свети Павел, „Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните”^[4].

^[1] Притч. 16:21.

^[2] Свети Августин, EnarrationesinPsalmos (Тълкувания на псалмите – б. пр.), 63, 18 (PL 36, 771).

^[3] Рим. 12:16.

^[4] 1 Кор. 1:19.

Тази мъдрост на сърцето, това благоразумие никога няма да се превърне в благоразумието на плътта, за което говори свети Павел^[1], в съобразителността на онези, които притежават ум, но не се стараят да го използват, за да открият и обичат Господ. Истинско е това благоразумие, което постоянно взима под внимание нашепванията на Бог, а при това бдително вслушване душата получава спасителни обещания и истини. „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци.”^[2]

Това е мъдрост на сърцето, която насочва и управлява много други добродетели. Посредством благоразумието човекът е смел, но не безразсъден; не бяга от усилията, необходими за да живее изцяло според Божия замисъл, поради скритото желание да не си нарушава спокойствието. Умереността на благоразумния не е безчувственост нито мизантропия; неговата справедливост не е суровост; неговото търпение не е угодничество.

^[1] Вж. Рим. 8:6.

^[2] Мат. 11:25.

„Учениците“ — пише св. Йоан — „не познаха, че е Исус. Исус им казва: „Деца, имате ли нещо за ядене?“. Тази позната сцена ме изпълва с радост. Исус Христос — Бог, — Който говори по този начин! Той, Който има вече славно Тяло! „Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите“. Хвърлиха и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба“. Сега разбират. Връщат се към ума на тези ученици думите, които са слушали толкова често от устните на Божествения Учител: ловци на хора, апостоли. И разбират, че всичко е възможно, защото Той е, Който ръководи риболова.

„Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петра: „Господ е“. Това е любовта, любовта, която вижда отдалеч. Любовта първа усеща нежностите на Господ. Апостолът юноша, със силата на своята искрена обич към Исус — защото обичал Христос с цялата морална чистота и цялата нежност на едно непокътнато сърце, - възкликва: „Господ е““.

„Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето“.

Св. Петър е вярата и се хвърля в морето с чудна смелост. С любовта на св. Йоан и вярата на св. Петър къде няма да можем да стигнем?