Списък на параграфи

Задължения спрямо Бог и спрямо ближните

Нека запечатаме добре в душата си, така че да проличи и в поведението: на първо място да изпълняваме задълженията спрямо Бог.

Това е мерилото за истинския глад и жажда за правда^[1], което се отличава от крясъците на завистливите, на недоволните, на егоистите и на алчните… Защото невъздаването на признателост на нашия Създател и Изкупител за обилните и удивителни блага, с които ни дарява, е най-страшната и най-противната от всички несправедливости. Ако наистина се стремите да бъдете справедливи, вие често ще размишлявате за вашата зависимост от Бог, защото „какво имаш, което да не си получил?”^[2]. И тогава ще се изпълвате с благодарност и с желания да откликнете на един Баща, който безгранично ни обича.

И у вас ще се оживи добрият дух на синовна обич, който ще ви подбуди да се обръщате към Бог със сърдечна нежност. Когато лицемерите посеят във вашата среда съмнения относно правото на Господ да иска толкова много от вас, не се оставяйте да бъдете измамени! А застанете решително пред Бог, но покорни, подобно на „глината в ръцете на грънчаря”^[3], и смирено Му признайте : „Бог мой и всичко мое!”. И ако някога получите неочакван удар, ако се сблъскате с незаслужената враждебност на хората, ще можете да изпеете с нова радост: „Да бъде, да се изпълни, да бъде възхвалявана и вечно възвеличавана пресправедливата и преблагата Божия воля над всички неща. Амин! Амин!”.

^[1] Срв. Мат. 5:6.

^[2] 1 Кор. 4:7.

^[3] Иер. 18:6.

Положението на слугата от притчата, който дължи десет хиляди таланта^[1], илюстрира добре нашето състояние пред Бог. И ние нямаме с какво да платим огромния дълг, който сме натрупали за многото Божи добрини и който сме увеличили със своите лични грехове. Колкото и да се стараем, няма да успеем да върнем равностойно многото, което Господ ни е опростил. Обаче безсилната човешката справедливост е изобилно компенсирана от Божието милосърдие. Той и само Той може да се покаже удовлетворен и да прости нашия дълг „защото е благ, защото Неговата милост е вечна”^[2].

Притчата – както добре помните – има втора част, която е нещо като контрапункт на предишната. Слугата, комуто току-що са опростили една огромна сума, не се смилява над свой другар, който му дължи едва сто динария. Ето тук се проявява скъперничеството на неговото сърце. Строго погледнато, никой не може да му отрече правото да иска своето, ала нещо се бунтува у нас и ни подсказва, че това нетолерантно държане се отклонява от истинската справедливост. Не е редно този, който само миг преди това се е радвал на едно милостиво и пълно с разбиране отношение, да не прояви поне малко търпение към своя длъжник. Обърнете внимание, че справедливостта не се проявява единствено в точното съблюдаване на правата и на задълженията - подобно на задачите по аритметика, които се решават само въз основа на действията събиране и изваждане.

^[1] Срв. Мат. 18:24.

^[2] Пс. 105(106):1.

Християнската добродетел изисква повече от нас – тя ни подтиква да се проявяваме като признателни, мили, великодушни хора; да се държим като верни и честни приятели както в благоприятните периоди, така и при несгодите; да спазваме законите и да уважаваме законните власти; да се поправяме с радост, когато забележим, че сме сбъркали при разглеждането на някой въпрос. Ала най-вече, ако сме справедливи, ще изпълняваме усърдно нашите професионални, семейни и обществени ангажименти: без превземки и без много приказки, работейки упорито и упражнявайки нашите права, които са същевременно и наши задължения.

Аз не вярвам в справедливостта на лентяите, понеже те със своето dolce far niente^[1], както казват италианците, накърняват, и то понякога чувствително, основния принцип на справедливостта - този на труда. Нека да не забравяме, че Бог създаде човека, за да се труди^[2], и другите хора – нашето семейство и народ, цялото човечество, зависят от резултатите на нашия труд. Деца мои, какво ограничено разбиране за справедливост имат хората, които го принизяват до едно просто разпределение на материални блага!

^[1] dolce far niente (ит.) – сладко бездействие – б. пр.

^[2] Срв. Бит. 2:15.