Списък на параграфи

По причини, които нямат нищо общо със случая, но са добре известни на Исус, Който ни направлява от дарохранителницата, моят живот ме накара да осъзная по особен начин, че съм Божие дете, и да вкуся радостта да се положа в сърцето на моя Отец, за да удовлетворявам за оскърбленията, за да се пречиствам, за да Му служа, за да разбирам и извинявам всички на основата на Неговата любов и на моето смирение.

Затова сега държа да подчертая необходимостта вие и аз да дойдем на себе си, да се пробудим от тази дрямка на немощност, която толкова лесно ни унася, и отново да осъзнаем – по-дълбоко, а едновремено и по-непосредствено – нашето положение на Божи синове.

Примерът на Исус, Неговото странстване по пътищата на Палестина ни помагат да се изпълним с тази истина. „Ако приемаме човешкото свидетелство – четем в посланието^[1] – Божието свидетелство е по-голямо.” А в какво се състои свидетелството на Бог? Отново свети Йоан ни казва: „Вижте, каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме… Възлюбени, сега сме чеда Божии”.^[2]

През годините се стараех да се осланям – без да се огъвам – на тази радостна реалност. Независимо от обстоятелствата моята молитва бе една и съща, но с различна интонация. Казвах Му: „Господи, ти си ме поставил тук; Ти си ми поверил това или онова нещо и аз се уповавам на Теб. Знам, че си мой Отец и винаги съм виждал малките да се доверяват напълно на своите родители“. Свещеническият опит ми потвърждава, че себеотдаването в Божите ръце подтиква душите да придобиват силна, дълбока и ведра набожност, която ги окуражава да работят винаги с почтени намерения.

^[1] 1 Иоан. 5:9.

^[2] 1 Иоан. 3:1-2.

Примерът на Христос

„Quasi modo geniti infantes…“, като новородени младенци… Бях радостен да разпространявам навсякъде това схващане, че сме Божи деца, което ни позволява да се насладим на думите, намерили място и в литургията: „Всякой, който е роден от Бога, побеждава света”^[1]; той преодолява трудностите и постига победата в тази велика битка за мир в душите и в обществото.

Нашата мъдрост и нашата сила се състоят именно в това – да сме убедени в нашата нищожност, в нашата незначителност в очите на Бог. Но пък точно Той е Този, Който ни подбужда същевременно да действаме с непоклатимо упование и да проповядваме Исус Христос, Неговия Единороден син, независимо от нашите грешки и нашата лична нищета с които обаче ние трябва да се борим.

Сигурно често сте ме чували да повтарям онзи съвет от Светото писание: „Научете се да правите добро”^[2], защото наистина наш дълг е да се научим и да учим и другите да се прави добро. Трябва да започнем от нас самите, стараейки се да открием кое е точно доброто, което трябва да искаме за всеки от нас, за всеки от нашите приятели, за всеки човек. Познавам само един път, за да видим величието на Бог – да се научим да служим с неизразимата и проста мисъл, че Той е наш Отец и ние сме Негови синове.

^[1] 1 Иоан. 5:4.

^[2] Ис. 1:17.