Може би някой би си помислил, че говоря основно за група подбрани личности. Не се заблуждавайте толкова лесно, водени от малодушието и удобството. Напротив, усетете крайната необходимост всеки да бъде един друг Христос, същи Христос. Накратко казано: необходимостта нашето поведение да бъде съобразено с нормите на вярата, тъй като светостта – тази, към която трябва да се стремим, не е святост второ качество; такава не съществува. А основното изискване към нас – разбира се съобразено с нашата природа – е да обичаме: „Любовта, която е свръзка на съвършенството“^[1]. Любовта, която трябва да упражняваме според изричните заповеди, дадени от самия Господ: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“^[2], без нищо да си спестяваме. В това се състои светостта.

^[1] Кол. 3:14.

^[2] Мат. 22:37.