Ако обърнете внимание, сред многото похвали, изречени за Исус от онези, които внимателно наблюдават живота Му, има една, която донякъде обединява всички. Говоря за възклицанието, пълно с почуда и ентусиазъм, което множеството повтаря, докато присъства удивено на чудесата му: „Всичко хубаво върши”^[1]: както големите чудеса, така и дребните, всекидневни нещица, които никого не заслепяват с блясъка си, но които Христос върши със съвършенството на Този, Който е съвършен Бог и съвършен Човек^[2].

Целият живот на Господ ме изпълва с любов. Освен това изпитвам особена слабост към Неговите 30 години на тайно съществуване във Витлеем, Египет и Назарет. Това време – наистина дълго – за което почти не се говори в Евангелието, сякаш няма свой собствен смисъл в очите на човек, който го оценява повърхностно. Въпреки това винаги съм твърдял, че мълчанието относно тези години от биографията на Учителя е доста красноречиво и крие чудесни уроци за християните. Това са били години, изпълнени с труд и молитва, през които Исус Христос е водил обикновен живот – като нашия, можем да кажем едновременно Божествен и човешки. В онази обикновена и незнайна дърводелска работилничка Той всичко е вършел съвършено – както по-късно пред множеството от хора.

^[1] Марк. 7:37.

^[2] Вж. Símbolo Quicumque.