Да участваме в делата на Отца

Мисля, че един откъс от Евангелието от свети Лука ще ни помогне да завършим по-добре нашите размишления. Става дума за втора глава. Христос е дете. Каква мъка изпитват Неговата майка и свети Йосиф, когато на връщане от Йерусалим не го намират сред сродниците и приятелите. И колко голяма е радостта им, когато – вече отдалеч, Го забелязват да поучава мъдреците на Израил! Обаче забележете думите – на пръв поглед сурови, които излизат от устата на Сина, когато отговаря на майка Си: „Защо сте Ме търсили?”^[1].

Нима не беше разумно да го потърсят? Душите, които знаят какво е да загубиш Христос и пак да го намериш, могат да го разберат… „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?”^[2] Нима не знаехте, че трябва да посвещавам цялото си време на Моя Небесен отец?

^[1] Лук. 2:49

^[2] Лук. 2:49.