Уместно е да си припомним един епизод, който разкрива великолепната апостолска сила на ранните християни. Не бил изминал четвърт век, откакто Исус бил възлязъл на Небето, когато в много градове и села се била разпространила славата за Него. В Ефес пристига един човек, наречен Аполос, „мъж красноречив и силен в Писанията. Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение“.

В ума на този човек вече била проникнала Христовата светлина: бил чувал да се говори за Него и Го известявал на другите. Обаче му оставал още път за извървяване; трябвало да се информира повече, да разбере напълно вярата и да обича истински Господ. Слушат неговия разговор двама християнски съпрузи, Акила и Прискила, и не остават бездейни, инертни. Не са си помислили: „Вече знае достатъчно за това, никой не ни вика да му даваме уроци“. Понеже били одушевени от автентична апостолска ревност, се приближили до Аполос и „прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен“.