Трябва да придобием божествената мярка за нещата, не губейки никога свръхестествената гледна точка и знаейки, че Исус използва също нашите несъвършенства, за да накара да блести Своята слава. Затова, когато усетите да пълзи, криволичейки, в съвестта ви себелюбието, умората, обезсърчението, тежестта на плътските страсти, реагирайте с готовност и слушайте Божествения Учител; и не се плашете от тъжната действителност, която виждаме в нас, защото личните немощи ще ни съпътстват, докато имаме живот.

Това е пътят на християнина. Очевидна е необходимостта да призоваваме непрестанно, със силна и смирена вяра: „Господи, не ми се доверявай! Аз — да, доверявам Ти се“. И предусещайки в душата любовта, състраданието, нежността, с които Христос Исус ни гледа — защото Той не ни изоставя — ще разберем в цялата им дълбочина думите на апостола: „Virtus in infirmitate perficitur“; уповавайки се на Господ, въпреки нашите несъвършенства — нещо повече, с нашите несъвършенства — ще бъдем верни на Бог, наш Отец; ще блести божествената власт и ще ни бъде подкрепа в нашата крехкост.