Бъдете съвсем като децата. Колкото повече се държите като тях, толкова по-добре. Казва ви го опитът на този свещеник, който е трябвало да се изправя много пъти през тези 36 години – струват ми се толкова кратки и същевременно толкова дълги! – изживени в опит да изпълня една изрична Божия воля. Винаги ми е помагало едно нещо – продължавам да бъда дете и постоянно търся да се настаня в скута на моята Майка и в сърцето на Христос, моя Господ.

Паденията, които причиняват сериозни разрушения в душата и понякога имат почти необратими последици, винаги са в резултат от високомерието да се мислим за големи, за самодостатъчни. В такива случаи човек сякаш става неспособен да помоли за помощ онзи, който може да му по помогне – не само Бог, но и приятеля, свещеника… И така тази клета душа, останала сама в своето нещастие, затъва неориентирана, в безпътица.

Нека се молим сега на Бог никога да не дава да се чувстваме доволни от себе си, да увеличава у нас желанието за Неговата помощ, за Неговото слово, за Неговия хляб, за Неговата утеха, за Неговата сила: „Ламтете за неподправеното словесно мляко”^[1]; подхранвайте стремежа, жаждата да бъдете като деца. Разберете, че това е най-добрият начин да побеждавате гордостта. Бъдете убедени, че това е единственият способ нашият начин на действие да бъде добър, велик, божествен. „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.”^[2]

^[1] 1 Петр. 2:2.

^[2] Мат. 18:3.