Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
св. Хосемария Ескрива
Хосемария Ескрива е роден в Барбастро (провинция Хуеска, Испания) на 9 януари 1902 г. Неговите родители се казвали Хосе и Долорес. Имал 5 братя и сестри: Кармен (1899-1957), Сантяго (1919-1994) и други три сестри, по-млади от него, които починали на млада възраст. Съпрузите Ескрива дали на децата си здраво християнско възпитание.

През 1915 г. бащата, който бил търговец на платове, трябвало да се премести в Логроньо, където намерил друга работа. В този град Хосемария доловил за пръв път своето призвание: след като видял по снега следите от босите крака на един монах, доловил, че Бог иска нещо от него, без да знае точно какво. Помислил, че ще може да го открие по-лесно, ако стане свещеник, и започнал да се подготвя първо в Логроньо и впоследствие в семинарията в Сарагоса. Следвайки съветите на баща си, той предприел и гражданско обучение по право, записвайки се частно в сарагоския университет.

Хосе Ескрива починал през 1924 г. и той станал глава на семейството. Получил свещеническото ръкоположение на 28 март 1925 г. Започнал да служи първо в една енория в провинцията, а след това в Сарагоса.
През 1927 г. се преместил в Мадрид с разрешението на своя епископ, за да получи докторска спетен по право. Там, на 2 октомври 1928 г., Бог му показал мисията, която от няколко години му внушавал, и основал Опус Деи. От този момент се ангажирал с всичките си сили за развитието на това, което Бог поискал от него да основе, и едновременно продължавал да упражнява поверената му пастирска служба, която го поставяла всеки ден в контакт с болестите и мизерията в болниците и в народните квартали на Мадрид.

Хосемария се намирал в Мадрид, когато през 1936 г. избухнала гражданската война. Религиозното преследване го принудило да се приютява на различни места. Упражнявал свещеническата служба скрито, докато не успял да напусне Мадрид. След като прекосил Пиренеите, намирайки убежище в Южна Франция, се установил в Бургос.
След като свършила войната през 1939 г., се завърнал в Мадрид. През следващите години проповядвал многобройни духовни упражнения за миряни, свещеници и монаси. През същата 1939 година завършил обучението за докторската степен по право.

През 1946 г. се установил в Рим. Защитил докторска сптепен по богословие в Латеранския университет. Бил номиниран за съветник на две ватикански конгрегации, почетен член на Папската богословска академия и почетен прелат на Негово Светейшество. Проследил внимателно подготовката и сесиите на Втория Ватикански Събор (1962-1965), поддържайки тесни отношения с различни отци на Събора. От Рим се отправил няколко пъти в различни европейски страни, за да даде импулс на стартирането и укрепването на дейността на Опус Деи. По същите причини между 1970 г. и 1975 г. направил дълги пътувания в Мексико, на иберийския полуостров, в Южна Америка и в Гватемала, ръководейки събрания по вероучение с многобройни групи хора.
Починал в Рим на 26 юни 1975 г. Тялото му почива в прелатската църква „Св. Мария на мира“ – булевард „Бруно Буоци“, 75 – Рим.
Хиляди хора, сред които многобройни епископи от различни страни – общо една трета от световния епископат – поискали от Светия престол да бъде започнат процеса за канонизацията на Хосемария.

На 17 май 1992 г. Йоан Павел II провъзгласи за блажен Хосемария Ескрива на площад „Св. Петър“ в Рим в присъствието на 300.000 души. „Със свръхестествен поглед – каза Папата в проповедта – блаженият Хосемария проповядва неуморно универсалния призив към святост и към апостолат“.
Десет години по-късно, на 6 октомври 2002 г., Йоан Павел II канонизира основателя на Опус Деи на площад „Св. Петър“ пред поклонници, произхождащи от над 80 страни. По време на речта през аудиенцията, дадена на 7 октомври 2002 г. на площад „Св. Петър“ на поклонниците, стекли се в Рим за канонизацията на Хосемария Ескрива, Светият Отец каза, че „св. Хосемария бе избран от Господ, за да известява универсалния призив към святост и за да показва, че всекидневният живот, обикновените дейности са път за освещаване. Би могло да се каже, че той бе светецът, който акцентира върху важността на малките неща в живота“.