VII-о СПИРАНЕ: Исус пада за втори път

Извън стените на града, Исус, изнемощял, пада за втори път сред виковете на тълпата и блъскането на войниците.

Физическото изтощение и душевните мъки са причина за това повторно падане на Исус. Всички грехове на човеците — включително и моите — тежат върху Неговата свята човешкост.

”Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония. Наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:4—5).

Исус пада, но Неговото падане ни повдига отново, Неговата смърт ни възкресява.

Когато падаме в едни и същи грехове, Исус не престава да ни прощава и да изкупва нашата вина. И за да не се отчайваме, Той се изправя с мъка, прегръщайки кръста.

Да не позволяваме спъванията и неуспехите в живота да ни отдалечават от Бог. Както едно дете, чувствайки се слабо, се хвърля разкаяно в силните обятия на баща си , така и ние ще се вкопчим в Христово иго. Само това съкрушение и това смирение ще преобразят нашата човешка слабост в божествена сила.

Размишления

1. Исус е повален от тежкото дърво, а ние — от примамливостта на земните блага.

Той пада, но не изпуска кръста. По този начин Христос изцелява нашето униние, поради което често падаме.

2. Защо си обезсърчен? Заради твоята нищета ли? Заради многото твои поражения? Заради тежкия погром, който претърпя?

Бъди простодушен! Отвори сърцето си! И разбери, че не всичко е загубено! Можеш още да вървиш напред, и то с повече любов, с повече обич, с повече сила.

Мисълта за божията синовност да бъде твое убежище: Бог е твой любящ Отец! Това е твоята опора, това е дъното, в което трябва хвърлиш котва, а пък да става каквото ще на повърхността на житейското море! Така ще намериш радост, сила, оптимизъм, победа.

3. Ти ми каза: ”Отче, преминавам през един наистина труден период“.

И аз ти прошепнах в ухото: поеми на раменете си една малка част от този кръст, само една малка част! И ако дори така не се справяш… остави го целия върху силните рамене на Христос! И още отсега повтаряй с мен: Господи, Боже мой, в Твоите ръце оставям миналото, настоящето и бъдещето, малките и големи неща, малкото и многото, това, което е временно, и това, което е вечно!

И бъди спокоен.

4. Понякога съм се питал кое мъченичество е по—голямо: това на този, който бива убит от Божиите врагове заради християнската вяра, или мъченичеството на този, който прекарва годините си, работейки без друга цел, освен да служи на Църквата и на душите, и остарява, усмихвайки се, и минава незабелязан…

За мен незрелищното мъченичество е по—героично… Следвай този път.

5. За да следваме Христос, за да имаме общение с Него, трябва да стъпчем чрез смирението нашето ”аз“, както се тъпче гроздето в бъчвата.

Ако стъпчем греховното в нас, Исус започва да обитава в нашата душа. И беседва с нас, както във Витания, и ние беседваме с Него задушевно — като с приятел.

Тази глава на друг език