III-о СПИРАНЕ: Исус пада за първи път

Кръстът наранява, разкъсва с тежестта си Христовите рамене.

Навалицата е станала огромна. Войниците едва успяват да удържат развълнуваната тълпа, която побесняла, като река извън коритото си, се стича по йерусалимските тесни улици.

Изтощеното тяло на Исус вече се олюлява под тежестта на огромния кръст. От неговото Сърце, изпълено с любов, едва достига полъх на живот към изранените му членове.

Надясно и наляво Господ вижда тази тълпа, която броди като стадо без пастир. Би могъл да ги призове един по един, с имената им, с нашите имена. Сред тях са онези, които се били нахранили при умножаването на хляба и рибите, онези, които били изцелени от болестите си, онези, които били поучавани на брега на езерото, на планината и при входа на храма.

Остра болка пронизва душата на Исус и Той, съвсем изнемощял, пада на земята.

Ние сме като онемели: вече знаем защо Христовия кръст тежи толкова много. И оплакваме нищетата си, както и ужасната неблагодарност на човешкото сърце. От дъното на душата се изтръгва един акт на истинско разкаяние, което ни освобождава от низостта на греха. Исус е паднал, за да се изправяме ние след всяко наше падане.

Размишления

1. Защо си тъжен?… За това, че си претърпял провал в духовната битка?

Бъди весел! Защото следващия път, с Божията благодат и с твоето смирение, ще победиш!

2. Докато има духовна борба, има и духовен живот. Господ иска от нас точно това: да Го обичаме на дело, чрез малките ежедневни добрини.

Ако си победил в малките неща, ще победиш и в големите.

3. “Този човек умира. Вече нищо не може да се направи…“

Това се случи преди години в една мадридска болница. Един мъж от ромски произход се изповяда и в момента, в който свещеникът му подаде разпятието, той започна да вика толкова силно, че не успявахме да го накараме да замълчи:

— С тази моя нечиста уста не мога да целуна Господ!

— Дерзай! Защото след малко ти ще Го прегърнеш и ще Го целунеш в Небето!

… Виждал ли си някога по—потресаваща проява на разкаяние?

4. Говориш, а не те слушат. Но и когато те слушат, не възприемат. Хората не те разбират!… Съгласен съм. Във всеки случай, за да може твоят кръст да има цялата значимост на Христовия кръст, е необходимо за сега да работиш така, без да бъдеш зачитан. Други ще те разберат.

5. Колко много хора с горделивостта си и въображението си се упътват към голготи, които не са Христови!

Кръстът, който трябва да носиш, е Божия кръст. Не носи никакъв човешки кръст. Ако паднеш в този капан, поправи се незабавно, като размислиш върху това, че Христос е страдал безкрайно повече от любов към нас!