XII-о СПИРАНЕ: Исус умира на кръста

Отгоре на кръста е написана причината за присъдата: ”Исус Назорей, Цар Юдейски“ (Иоан. 19:19). И всички, които минават от там Го оскърбяват и Му се подиграват:

— Ако той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста! (Мат. 27:42).

Един от престъпниците се намесва, за да Го защити:

— Тоя нищо лошо не е сторил… (Лук. 23:41).

След това отправя към Исус смирена молба, изпълнена с вяра:

— Исусе, спомни си за мене, кога дойдеш в Царството Си (Лук. 23:42).

— Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43).

До кръста е Неговата Майка — Дева Мария — с други свети жени. Исус я гледа, после гледа любимия ученик и казва на Майка Си:

— Жено, ето син ти.

След това казва на ученика:

— Ето майка ти (Иоан. 19:26—27).

Потъмняват небесните тела и земята потъва в мрак. Вече е почти три часът, когато Исус възкликва:

— Или’! Или’! Лама’ савахтани’? - Сиреч, ”Боже мой, Боже мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46).

После, знаейки, че всичко скоро ще приключи, за да изпълни Писанието, казва:

— Жаден съм (Иоан. 19:28).

Войниците напояват с оцет една гъба и, след като я надяват на исопова тръст, я доближват до устата Му. Исус вкусва оцета и възкликва:

— Свърши се! (Иоан. 19:30). Завесата на храма се раздира по средата и земята трепери, когато Господ вика на висок глас:

— Отче! В твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46).

И издъхва.

Обичай саможертвата, която е източник на вътрешния духовен живот! Обичай кръста, който е олтар на саможертвата! Обичай страданието, така че да можеш като Христос да изпиеш до дъно горчивата чаша.

Размишления

1. Et inclinato capite, tradidit spiritum – И като наведе глава, предаде дух (Иоан. 19:30).

Господ е издъхнал. Учениците Го били чували да казва много пъти: Meus cibus est…, ”Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“ (Иоан. 4:34). Правил го е докрай, с търпение, със смирение, без да запазва за Себе Си нищо… Oboediens usque ad mortem — Послушен дори до смърт (Фил. 2:8): бил е послушен до смърт, и то смърт кръстна!

2. Един кръст. Тяло, приковано в дървото с гвоздеи. Разтворената рана на Сърцето… С Исус остават само Майка Му, няколко жени и един младеж. Апостолите къде са? А тия, които били излекувани от техните болести: куците, слепите, прокажените?… А тия, които Го приветствали?… Никой не отговаря! Христос е заобиколен от мълчание.

Ти също някой ден ще можеш да почувстваш самотата, която нашият Господ е изпитал на кръста. Търси тогава подкрепата на Този, Който умря и възкръсна! Намери прибежище в раните на Неговите ръце, на Неговите нозе, на Неговото Сърце! И ще се възобнови твоята воля да започнеш отново и ще поемеш отново по пътя с по—голяма решителност и плодотворност.

3. Съществува една фалшива аскетика, която представя Господ на кръста мрачен, бунтуващ се. Едно сгърчено тяло, което сякаш заплашва хората: съсипахте Ме, но Аз ще хвърля отгоре ви Своите гвоздеи, Своя кръст, Своите тръни.

Тези хора не познават духа на Христа. Той е изстрадал всичко, което е могъл — и, бидейки Бог, е можел много! — но е обичал повече, отколкото е страдал… И след смъртта позволи едно копие да отвори друга рана, за да може ние да намерим прибежище до Неговото преблаго Сърце.

4. Повтарял съм много пъти онзи стих от евхаристийния химн: Peto quod petivit latro poenitens и всеки път се трогвам — да моля, както моли разкаялият се разбойник!

Той призна, че заслужава онова жестоко наказание… И с една дума спечели Сърцето на Христос и си отвори небесните врати.

5. От кръста виси вече безжизненото тяло на Господ. ”Целият народ… като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди“ (Лук. 23:48).

Сега, когато си разкаян, обещаваш на Исус, че с Негова помощ няма да Го разпъваш никога вече. Кажи го с вяра! Повтори неколкократно: ”Ще Те обичам, Боже мой, защото откак си се родил, от детска възраст, Ти си се оставил в моите обятия, безпомощен, надявайки се, че ще ти бъда верен.“

Тази глава на друг език