IX-о СПИРАНЕ: Исус пада за трети път

Христос пада за трети път на склона на Голгота, когато остават само четиридесет—петдесет стъпки до хълма. Исус не се държи на крака: няма вече сили и лежи изтощен на земята.

”Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си“ (Ис. 53:7).

Всички са срещу Него: жителите на града и чужденците, както и фарисеите и войниците и първосвещениците… Всички са палачи. Неговата Майка, моята Майка — Дева Мария, плаче.

Исус изпълнява волята на Своя Отец! Той е лишен от всичко и е съблечен. Всеотдаен е в любовта Си към нас, какво може повече даде? Dilexit me, et tradidit semetipsum pro me (Гал. 2:20), възлюби ме и предаде Себе си за мене, чак до смърт.

Боже мой, стори така, че да намразя греха и да заживея с Теб, прегръщайки светия кръст, за да изпълнявам и аз Твоята блага воля…, освободен от всяка земна привързаност, без други цели освен Твоята прослава…, да бъда всеотдаен, без да пазя за себе си нищо, принасяйки се заедно с Теб в съвършена жертва!

Размишления

1. Христос вече не може да се изправи: толкова е тежко бремето на нашите грехове. Дърпат Го като чувал до мястото на мъчението. Той мълчи и не роптае.

Колко голямо е смирението на Исус. Бог се самопринизява за да издигне нас и за да ни прослави. Разбираш ли сега защо те посъветвах да положиш сърцето си на земята като килим, за да могат другите да вървят по мекото?

2. Колко мъчно се стига до Голгота!

Ти също трябва да победиш себе си, за да не се отклоняваш от правилния път… Тази борба е удивителна. Тя е доказателство за нашата любов към Бог, Който желае да бъдем силни, защото virtus in infirmitate perficitur (2 Кор. 12:9), добродетелта се осъвършенства в немощта.

Нашият Господ знае, че когато се чувстваме слаби, се приближаваме към Него, молим се по—добре, умъртвяваме плътските си страсти, расте и нашата любов към ближните. Така се превръщаме в светци.

Благодари много на Христос, за това че допуска изкушенията… и за това, че ти дава сили да се бориш!

3. Искаш ли да придружиш отблизо, много отблизо Исус?… Отвори святото Евангелие и чети за Христовите страданията! Но не се задоволявай само с четенето. Необходимо е да бъдеш съпричастен към Неговите страдания. Разликата е голяма. Да четеш означава да си спомняш за нещо минало; да бъдеш съпричастен означава да присъстваш на едно събитие, което се случва точно сега, да бъдеш с другите на тези сцени.

И така, остави сърцето ти да говори на нашия Господ и да остане близо до Него! И когато усетиш, че то ”бяга“ от Христос — защото и ти си страхливец, като другите — искай прошка за своето малодушие и за моето!

4. Сякаш светът се срутва върху теб. Не виждаш изход от ситуацията. Този път е невъзможно да се преодолеят трудностите.

Значи, отново си забравил, че Бог е твой Отец: всемогъщ, безкрайно мъдър, милосърден? Той не може да ти изпрати нищо лошо. Това, за което се безпокоиш, всъщност е полезно за теб, макар че твоите плътски очи сега са слепи. Omnia in bonum – Всичко съдейства към добро! Господи, нека бъде Твоята воля, сега и винаги!

5. Сега разбираш колко много страдания си причинил на Христос и изпитваш скръб. Но толкова е лесно да посикаш прошка от Исус и да оплакваш твоите минали прегрешения! Сърцето ти сякъш не може да побере голямото желание да обезщетиш Бог.

Добре. Но не забравяй, че истинското покаяние се състои главно в това да изпълняваме във всеки момент нашите задължения, колкото и да ни струва това!

Тази глава на друг език