Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > VIII—о СПИРАНЕ: Исус утешава йерусалимските жени > Параграф 8
8

Сред свидетлите на Кръстния път на нашия Господ, има и някои жени, които не могат да сдържат мъката си и избухват в сълзи, може би спомняйки си славните дни на Христос, когато всички възклицавали учудено: Bene omnia fecit (Марк. 7:37) — Всичко хубаво върши.

Но Христос желае причините за този плач да бъдат по—духовни и ги призовава да плачат най—вече заради човешките греховете, които са причината за страданията и които ще привлекат строгия Божий съд: ”Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си!... Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“ (Лук. 23:28.31).

Твоите грехове, моите и тези на всички хора се изправят срещу нас; всичкото зло, което сме извършили, и всичко добро, което сме пропуснали да направим; мрачната панорама на престъпленията и на безбройните безчестия, които сме можели да извършим, ако Исус, не ни беше подкрепял със светлината на Своя толкова благ поглед…

Съвсем малко е един живот, за да обезщетяваме Бог! 

Размишления



1. Казваш ми, че светците, размишлявайки върху страданията на нашия Господ, са проливали сълзи от мъка. А пък аз….

Може би причината за това е, че ние само присъстваме на спиранията на Кръстния Път, но не сме съпричастни към страданията на Христос.

 

2. ”Дойде у Своите Си и Своите Го не приеха“ (Иоан. 1:11). Още по—зле, завлякоха Го извън града, за да Го разпнат.

В отговор Христос приканва към покаяние, сега, докато душата е на път и още има време.

Да се съкрушаваме за нашите прегрешения. Да скърбим заради неизчерпаемата злоба на хората, която убива Христос. Да обезщетяваме Бог за тези, които с греховете си правят така, че Христовата жертва на кръста да бъде безплодна за тях.

 

3. Трябва да бъдем обединители, да разбираме хората и да ги извиняваме.

Никога не издигай кръст в памет на това, че някой е убил еди—кого си! Такъв кръст би бил символ на дявола.

Христовият кръст ни учи да мълчим, да прощаваме и да молим едни за други, за да могат всички да имат душевен мир.

 

4. Божественият Учител минава често покрай нас и ни гледа. И ако ти погледнеш към Него, ако Го слушаш, ако не Го отблъскваш, Той ще те научи как да придаваш духовен смисъл на всички твои действия…

Тогава, където и да се намираш, ти ще носиш мир и радост на ближните.

5. Колкото и голяма да е способността ти да обичаш, тя никога няма да бъде достатъчна.

Човешкото сърце има огромен коефициент на разширение. Когато обича, то се разширява във възходяща прогресия на обич, която преодолява всички пречки. Ако ти обичаш Христос, няма да има създание, което да не намира място в твоето сърце. 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща