Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > VI—о СПИРАНЕ: Една благочестива жена отрива лицето на Исус > Параграф 6
6

Няма в Него ни изглед, нито величие. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи и ние отвръшахме от Него лице си. Той беше презиран и ние за нищо Го не смятахме“ (Ис. 53:2—3).

А Този, Който минава, е Божият Син, Който сякъш е обезумял от обич към нас!

Една жена на име Вероника си пробива път сред тълпата. Тя носи сгъната кърпа от бял лен, с която отрива с дълбоко уважение лицето на Исус. Христос оставя отпечатан светия Си лик върху трите части на кърпата.

Ликът на Исус, който се е усмихвал на децата и се е преобразил в слава на планината Тавор, сега е неузнаваем поради многото страдания. Но именно тези страдания ни очистват; потта и Кръвта, които помрачават и изкривяват чертите на Неговото лице, очистват нашите души.

Господи, помогни ми да се реша да премахна чрез покаянието жалката маска, която съм си изработил със своите грехове!

Едва тогава, чрез съзерцанието и чрез изкупването на греховете, моите черти постепенно ще заприличат на Твоите. Ще се уподобя все повече на Теб.

Ще бъда втори Христос, същия Христос, ”ipse Christus“.

 

Размишления



1. Нашите грехове са били причината за Христовите страдания: за изтезанието, което е деформирало преблагия лик на Исус, perfectus Deus, perfectus homoистински Бог и истински човек. И отново нашата нищета е тази, която ни пречи сега да съзерцаваме Христос, като ни Го представя по един неясен и изкривен начин.

Когато зрението ни помътнява, когато погледът се замъглява, трябва да се обръщаме към светлината. А Христос казва: Ego sum lux mundi! – Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12). И добавя: ”Който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“.

 

2. Обръщай често поглед към святата човешкост на Христос… И Той ще вложи в душата ти един неутолим глад, едно ”огромно“ желание да съзерцаваш Неговия лик.

В този копнеж, който не може да бъде удовлетворен тук на земята, ти ще намираш многократно своята утеха.

3. Св. Петър пише: ”Чрез Исус Христос ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4).

Това наше богоуподобяване не означава, че преставаме да бъдем човеци… Човеци — да, но изпитващи ужас от тежките грехове. Човеци, които отбягват с отвращение дори и малките прегрешения и въпреки че всеки ден осъзнават своята слабост, те познават добре и Божията сила.

Така нищо няма да може да ни спре: нито хорското мнение, нито страстите, нито плътта, която се бунтува — защото и ние не сме ”цвете за мирисане“ — нито надменността, нито… самотата.

Един християнин никога не е сам. Ако се чувстваш изоставен, това е защото не отправяш поглед към Христос, Който минава толкова близо до теб… може би с кръста.

4. Ut in gratiarum semper actione maneamus! – Нека винаги да блгодарим на Бог. Боже, благодаря, благодаря за всичко: за трудностите в живота, за това, което не разбирам, за страданията!

Ударите на живота са необходими, за да се премахне излишното от големия мраморен блок. По този начин Бог извайва в нашите души образа на Своя Син. Бъди благодарен за тази проява на Божията любов към нас!

5. Когато ние, християните, живеем зле, това е така, защото не разбираме, че нашия живот има божествен смисъл.

Там, където ръката чувства убождането на бодлите, очите откриват букет великолепни рози, изпълнени с ухание.

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща