Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > IV—о СПИРАНЕ: Исус среща Мария, Своята свята Майка > Параграф 4
4

Исус токущо се е изправил от първото Си падане, когато среща Своята свята Майка край пътя, по който върви.

Дева Мария гледа Исус с безкрайна обич и Исус гледа Своята Майка. Техните очи се срещат, всяко от двете сърца излива в другото своята болка. Душата на Дева Мария е потопена в горчивина, в Исусовата горчивина.

”Минаващи по пътя! Погледнете и вижте има ли болка като Моята болка!“ (Плач. Иер. 1:12).

Но никой не се досеща за това, никой не го забелязва, само Исус.

Сбъднало се е пророчеството на Симеон: ”И на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35).

В тъжната самота на Христовите страданията св. Богородица, приемайки Божията Воля, сякъш излива върху Своя Син елея на майчината нежност, на съпричастността и на вярността.

Подавайки ръка на Дева Мария, ние също искаме да утешаваме Христос, като приемаме винаги и във всичко волята на Неговия Отец, на нашия Отец.

Само така ще вкусим сладостта на Христовия кръст и ще го прегърнем със силата на Любовта, носейки го победоносно по всички пътища на земята.

Размишления



1. Сълзи кой не ще пролее когато види как жалее Майката Исусова?

Нейният Син е ранен… А ние, страхливците, се държим на страна от Него, като се противопоставяме на Божията воля.

Свята Майко, научи ме да произнеса и аз моето ”да“, което като твоето да се съедини с вика, който Христос отправя към Своя Отец: Non mea voluntas – Нека бъде не Моята воля... (Лук. 22:42) — да не бъде моята воля, а Божията!

 

2. Колко (човешка) нищета! Колко много обиди! Моите, твоите, тези на цялото човечество…

Et in peccatis concepit me mater mea! – Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми! (Пс. 50:7). Като всички хора съм роден с петното на греха на нашите прародители. Освен това…, моите лични грехове: обмислени, желани, извършени беззакония.

За да ни очисти от тази гнилота, Христос понизи Себе си и прие образ на раб (срв. Фил. 2:7), въплъщавайки се в непорочната утроба на св. Богородица, Негова Майка и наша Майка. Той прекара тридесет години незабелязан от хората, работейки като обикновен човек близо до св. Йосиф. Проповядвал е. Извършвал е чудеса… А ние Му се отплащаме с един кръст.

Имаш ли нужда от други мотиви за покаяние?

 

3. Исус е очаквал тази среща с Майка Си. Колко много детски спомени! Витлеем, далечният Египет, градчето Назарет… Дори сега, на Голгота, желае тя да е близо до Него.

И ние имаме нужда от нея!... В мрака на нощта малките деца, когато се страхуват, викат: ”Мамо!“.

Аз също трябва да викам многократно със сърцето си: ”Майко! Мамо! Не ме оставяй!“.

 

4. За да постигнем пълното себеотдаване в Божиите ръце, все още ни предстои един път, който трябва да изминем. Ако още не си го постигнал, не се притеснявай: продължавай да полагаш усилия! Ще дойде ден, в който няма да виждаш друг път, освен Него — Исус, Неговата свята Майка и духовните средства, които Божественият Учител ни остави.

 

5. Ако имаме силна вяра, ще възприемаме земните събития като нещо относително, както са правили светците… Христос и Неговата Майка няма да ни изоставят и всеки път, когато изпадаме в нужда, те ще бъдат близо до нас, за да дадат мир и увереност на сърцата, които им принадлежат. 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща