Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > II—о СПИРАНЕ: Исус е натоварен с кръста > Параграф 2
2

Извън града, на северозапад от Йерусалим, има един малък хълм: на арамейски е наречен Голгота; на латински locus Calvariae: лобно място.

Исус се предава безпомощен на изпълнението на присъдата. Нищо не трябва да Му бъде спестено и на Неговите рамене пада тежестта на позорния кръст. Но чрез силата на любовта кръстът ще се превърне в трон, от който Христос ще царува.

Жителите на Йерусалим и чужденците, пристигнали за Пасхата, се тълпят по улиците на града, за да видят как минава Исус от Назарет, Царят на юдеите. Глъчката е голяма и на моменти се спуска за кратко тишина: може би, когато Христос отправя поглед към някого:

Ако някой иска да върви след Мен… да вземе кръста си и Ме последва (срв. Мат. 16:24).

С каква любов Исус прегръща дървото, което ще Го убие! Нима не е вярно, че когато преудолееш страха от кръста — от това, което хората наричат кръст — и когато ангажираш волята си да приеме Божията воля, ти изпитваш радост и изчезват всички физически и морални страдания?

Наистина леко и благо е Христовото бреме. С него сякъш болката избледнява и остава единствено радостта от това, че участваме в изкупителните Христови страдания. (буквалния превод е ”С него нямат значение болките, само радостта да знаем, че сме съизкупители заедно с Него.“ — може да оставим ”съизкупители“, но трябва да напишем бележка, която да пояснява какво се има предвид с думата ”съ—изкупители“)

Размишления



l. Войниците се подготвят… Исус е подложен на присмех и става предмет на подигравки за околните. Точно Той, Който обходи градове и села, като вършеше добрини и изцеляваше болестите на всички (срв. Деян. 10:38)!

Водят на смърт Него, добрия Учител, Исус, Който дойде да помогне на нас, които бяхме далечни.

 

2. За Христос има приготвена свита и дълго шествие, сякъш е празник. Съдниците искат да се насладят на победата с дълги и жестоки мъчения.

Исус няма да срещне смъртта в един миг… Дават Му време, за да може Неговото любящо и страдащо сърце да стане едно цяло с благата воля на Отца.

Ut facerem voluntatem tuam, Deus meus, volui, et legem tuam in medio cordis mei – Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой, и Твоят закон е в сърцето ми (Пс. 39:9): в пътя на Твоите откровения се радвам, Боже мой, и Твоят закон е в дълбините на сърцето ми.

 

3. Колкото повече си предан на Христос, толкова повече благодат ще получаваш, за да бъдеш полезен през земния живот и за да придобиеш вечната радост.

Но трябва да се решиш да следваш пътя на отдадеността: с кръста на рамо, с усмивка на уста, с ведрост в душата.

 

4. Чуваш как някой ти нашепва: ”Как тежи игото, което си приел свободно!“… Това е гласът на дявола, бремето… на твоята горделивост.

Поискай от Господ смирение и ти също ще разбереш онези думи на Христос: Iugum enim meum suave est, et onus meum leveИгото Ми е благо и бремето Ми леко (Мат. 11:30), които аз превеждам свободно така: Моето иго е истинската свобода, Моето иго е истинската любов, Моето иго е братското единство, Моето иго е плодотворния живот. Моето иго е живот.

5. В заобикалящата ни среда съществува един вид страх от кръста, от Господния кръст. Факт е, че хората започнаха да наричат ”кръст“ всички неприятни неща, които се случват в живота, и не умеят да ги понасят със свръхестествен поглед, като Божии чеда. Премахват дори кръстовете, поставени от нашите предци по пътищата!

Чрез Христовите страдания кръстът е престанал да бъде символ на наказание и се е превърнал в знак за победа. Кръстът е емблемата на Изкупителя: in quo est salus, vita et resurrectio nostra — в него е нашето спасение, нашият живот, нашето възкресение.

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Следваща