Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Кръстен път > XIV—о СПИРАНЕ: Исусовото Тяло е положено в гроба > Параграф 14
14

Много близо до Голгота в една градина Йосиф Ариматейски бил поръчал да му изсекат в скалата нов гроб. И бидейки навечерието на великата юдейска Пасха, там полагат Исус. След това Йосиф, ”като привали голям камък върху вратата гробни, си отиде“ (Мат. 27:60).

Без нищо Свое Исус е дошъл на света и без нищо Свое — дори мястото, на което почива — ни е оставил.

Божията Майка — и моя Майка — и жените, които са следвали Учителя от Галилея, след като са наблюдавали всичко внимателно, също си отиват. Пада нощта.

Сега всичко е приключило. Делото на нашето изкупление е извършено. Вече сме Божи чеда, защото Христос умря за нас и Неговата смърт ни изкупи.

Empti enim estis pretio magno (1 Кор. 6:20), ние сме били скъпо купени. Необходимо е да станем съпричастни към живота и смъртта на Христа. Да умрем чрез умъртвяването на плътските страсти и чрез покаянието, за да може Христос да заживее в нас чрез любовта. И да следваме Неговите стъпки, със силното желание да съизкупим всички души.

Да дадем живота си за ближните. Само така ставаме съпричастни към живота на Исус Христос и осъществяваме пълното единение с Него. 

Размишления



1. Никодим и Йосиф Ариматейски — тайни ученици на Христа — се застъпват за Него, възползвайки се от високите длъжности, които заемат. В часа на самотата, на пълото изоставяне и на презрението… точно тогава се явяват audacter - дръзновено (Марк. 15:43)...: проявявайки героична смелост!

Аз ще се изкача заедно с тях чак до подножието на кръста, ще прегърна студеното Тяло, трупа на Христос, с огъня на своята любов… Ще Го разкова със своите деяния на обезщетение и чрез умъртвяването на плътските страсти… Ще Го увия в новата ”плащеница“ на моя чист живот и ще Го погреба в живата скала на моето сърце, от което никой няма да може да ми Го отнеме, и там, Господи, можеш да почиваш!

Дори целият свят да Те изостави и да Те презре…, аз ще Ти служа, Господи: serviam

 

2. ”Знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот… но с драгоценната Кръв на… Христос“ (1 Петр. 1:18—19).

Ние не принадлежим на себе си. Исус Христос ни изкупи със Своите страдания и със Своята смърт. Ние сме живот от Неговия живот. Вече има само един начин да живеем на земята: да умрем с Христа, за да възкръснем с Него, така че да можем да кажем с апостола: ”Вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).

  

3. Исусовите страдания са неизчерпаем извор на живот.

Понякога подновяваме радостния устрем, който отведе Господ в Йерусалим. Друг път — болката на агонията, приключила на Голгота… Или славата на Неговото възтържествуване над смъртта и над греха. Но винаги подновяваме нашата любов — радостна, скръбна, славна — към Христовото Сърце. 

 

4. Мисли първо за другите! Така ще преминеш през тази земя, оставяйки една плодосна бразда след себе си, въпреки твоите грешки, които са неизбежни.

И когато настъпи часът на смъртта, а той ще настъпи неумолимо, ще я приемеш с радост, като Христос, защото като Него и ние ще възкръснем, за да получим наградата на Неговата любов. 

 

5. Когато виждам, че съм способен на всички ужаси и на всички грешки, извършени от най—жалките хора, разбирам, че мога и да не остана верен докрай… Но за тази моя несигурност се грижи Бог със Своята любов, която ме кара да остана вкопчен като дете в обятията на моя Отец, борейки се всеки ден, за да не се отдалечавам от Него.

Така съм сигурен, че Бог няма да ме изостави. ”Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя“ (Ис. 49:15).

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен